Семената чиа образуват желеобразна обвивка при контакт с вода. Затова често се накисват предварително или се добавят към кисело мляко, овесени ядки и плодови пюрета. Благодарение на съдържащите се в тях фибри те увеличават обема си и могат да допринесат за по-продължително усещане за ситост.
Чиа произхожда от Централно и Южно Мексико и Гватемала. Семената се използват още от маите и ацтеките, а днес са популярна съставка в мюсли, печива, пудинги и млечни продукти.
Семената са източник на растителни белтъчини и фибри, като делът на последните може да достигне около 40% от масата им. Те съдържат още калций, магнезий, фосфор, желязо, цинк и полифеноли.
Маслото в чиа е богато на ненаситени мастни киселини, включително алфа-линоленова киселина – растителна форма на омега-3. Тя обаче не е пълен заместител на дълговерижните омега-3 мастни киселини, които се съдържат в рибата и някои водорасли.
Заради високото съдържание на фибри чиа често се включва в хранителни режими за контрол на теглото. Семената обаче не са средство за отслабване сами по себе си. Те са калорични – около 480–500 килокалории на 100 грама – затова размерът на порцията има значение.
При контакт с течност семената набъбват и образуват гел. Ако бъдат погълнати сухи и в голямо количество, те могат да се разширят в хранопровода и да причинят запушване. Рискът е особено важен за хората със затруднено преглъщане.
По-безопасният подход е семената да се накисват предварително или да се добавят към достатъчно влажна храна. Хората с проблеми с преглъщането трябва да потърсят медицински съвет, преди да ги консумират.
В Европейския съюз чиа е разрешена като „нова храна“ – категория за продукти, които не са били широко консумирани в ЕС преди 15 май 1997 г. За тази група храни се прилага специална процедура за оценка на безопасността и разрешаване на употребата.
Псилиумът не е разновидност на чиа. Той се получава от люспите на семената на яйцевидния живовляк – различно растение от обичайния живовляк, който може да се срещне край пътищата.
Люспите на псилиума са богати на разтворими фибри, които при контакт с вода образуват гел. Те се използват за подпомагане на нормалната работа на червата, включително при обичаен запек и за омекотяване на изпражненията.
Европейската агенция по лекарствата подчертава, че псилиумът трябва да се приема с достатъчно количество течност. Не се препоръчва при затруднено преглъщане, стеснение на стомаха или червата и съмнение за чревна непроходимост.
Псилиумът намира приложение и в безглутеновите и нисковъглехидратните печива, където гелообразуващите му свойства помагат за свързването на тестото
И при двата продукта основно значение имат правилният начин на прием и достатъчното количество течност. Макар да са богати на фибри, чиа и псилиум имат различен състав и приложение и не бива да се разглеждат като взаимозаменяеми продукти.






