- Г-н Колев, има ли специфика днешната изборна ситуация? Дали ще се възпроизведат старите партийни съотношения, според Вашите наблюдения?

- Без съмнение има специфика, тъй като има значителни промени в разпределението на политическите сили. Дори от последните парламентарни избори досега.

Не, определено няма да се възпроизведат старите партийни съотношения. Според мен, ПП и ДБ ще претърпят доста тежко поражение от страната. Като единственият им шанс за запазването на имиджа им ще бъде евентуална победа в София, но това далеч не е толкова сигурно. Иначе в рамките на страната, според мен, ще претърпят катастрофално поражение. Новото, което ще се появи, ще бъде значителното представяне на “Възраждане”, което ще се утвърди като основна алтернатива. И разбира се утвърждаването отново на ГЕРБ като главна политическа формация.

- Изследванията на „Медиана“ констатираха сериозен дисонанс между управляващите и народа. Непрекъснато назряват напрежения и недоволства, които се решават на „парче“. Не е ли това хаос, който управляващите наричат „политика“?

- Управляващите с месианско упорство влизат непрекъснато в разрез с обществените нагласи. Дълбоко убедени, че те знаят много повече какво трябва да се направи, отколкото обществото като цяло. Като започнете дали с енергетика. Дали с ракетите в Украйна, дали с промяната в Конституцията, които сега са последният пример, където всички им казват и в това число професионалната общност, да не правят такива глупости, но те твърдо и упорито дават напред, с някакво наистина месианско самочувствие, че те са цвета на нацията. Това нещо, разбира се, непрекъснато руинира техния авторитет, в резултат от това се предвижда катастрофална загуба на тези местни избори.

Едновременно с това, неясно защо, те обявяват всичко това за политика. Политиката все пак трябва да има някаква цел, да се вижда идеята зад нея, да има някаква посока. Единственото, което виждаме последователно е така нареченият евроатлантизъм, каквото и да значи това. В случая определено значи прилепване до наративите, които излъчва Вашингтон, дори не Европа. Това те наричат политика, както казах това ще им изиграе доста лоша шега. 

- Какво показват Вашите наблюдения, разбират ли същностно българите сложността и опасностите, произтичащи от международната ситуация и реакцията на управляващите на тях?

- Това е нещото, което ме учудва. Като че ли българите се държат за ежедневието и не искат да вдигнат поглед към по-широко случващото се в този турбулентен свят, който се тресе от всяка посока. Виждаме какво става в Близкия изток, виждаме какво става в Азия, войната в Украйна отделно, икономическата криза, която вече е надвиснала над Европа. Българите не вдигат погледа си с убеждението, че нищо не могат да направят и чакат да видят какво ще стане. Когато се завихри торнадото горе-долу е ясно какво ще стане, ще станат огромни поражения и руини. Хората не са склонни да разсъждават по-глобално, а повече мислят дали догодина да си запазят почивка в Гърция, или на българското Черноморие, без да си задават въпроса “А дали въобще ще има Черноморие, Гърция и възможност някой да ходи на море?”. 

- Как бихте определили кабинета „Денков“? Предстои му вот на недоверие. Какви са Вашите прогнози?

- Кабинетът Денков определено бих казал, че става все по-смешен и все по-жалък, мятайки се от туширане на една криза към друга криза. Но определено бих казал, че формацията ПП загуби едното “П” от името си. Да, те продължават, но къде е промяната? Промяната, която се материализира в това, че Пеевски се явява говорител на правителството и на управлението и че Бойко Борисов се явява като основен стълб крепящ това управление. Така изглежда доста странно, да не кажа жалко. Всичко това разбира се дава имидж и на самата власт, на самото управление.

Единственият аргумент, който успяват да измислят за странната си колаборация с Борисов и с Пеевски изглежда така наречената Конституционна промяна. Промените, които бяха съсипани, в това число и от Венецианската комисия, да не говорим за професионалната общност. Всичко това разбира се според мен, води до едно единствено нещо и това е загуба на авторитети и едно постепенно изчезване от политическия пейзаж. Що се отнася до това кога ще стане, със сигурност няма да бъде от днес за утре. Определено няма да мине вотът на недоверие. Тази “сглобка” не е създадена на базата на някакви вътрешни съгласия, компромиси, тя е до голяма степен геополитически предопределена. Още от записите ни стана ясно за какво става дума. И тези фактори, които направиха възможно съществуването на тази “сглобка”, все още работят. Тоест, всички страни ще бъдат подложени под натиска на посолството/посолствата да продължат така наречената евроатлантическа линия. И в този смисъл да продължат стабилността на управлението още известно време. Независимо от всички въпроси “къде е точно демокрацията”, все още в България нещата не се решават само от посолствата. Аз лично очаквам вотът на недоверие да не мине и същевременно очаквам разрастване на политическа криза някъде от порядъка на пролетта, когато се предвижда да има така наречената ротация на този странен кабинет, или най-късно лятото.

Интервю на Стефани Василева, MEDIAMALL