Средствата за здравеопазване се увеличават, но продължават да се насочват към сектори, които не водят до съществено подобрение на системата. За това предупреди депутатът от „Демократична България“ д-р Александър Симидчиев пред Българското национално радио. Той разкритикува проекта за бюджет за 2027 г., като посочи, че липсват достатъчно средства за профилактика, извънболнична помощ и преодоляване на недостига на медицински сестри.
„Има леко изпреварващи инвестиции в някои сектори, но те са грешните сектори. Това е все едно да имаме кола и да наливаме бензина в мястото, което е за течност за чистачки“, коментира Симидчиев.
Според него проблемът не е единствено в размера на публичния ресурс, а в начина, по който той се разпределя. Депутатът посочи, че здравните разходи се предвижда да намалеят като дял от брутния вътрешен продукт – от 5,1% през 2026 г. до 4,8% през 2029 г.
Той определи тази тенденция като несъответстваща на Националната здравна стратегия до 2030 г., приета от Народното събрание през 2024 г.
„Парите могат да бъдат инвестирани правилно, но това изисква смелост и мнозинство. Мнозинството го има, но смелостта като че ли я няма“, заяви Симидчиев.
Критиките към структурата на здравните разходи намират отражение и в становището на Фискалния съвет за проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2027 г.
Според институцията болничната помощ и лекарствата формират близо три четвърти от здравноосигурителните плащания и над 70% от предвиденото увеличение на тези разходи.
Фискалният съвет отчита, че заявеният приоритет на профилактиката и извънболничната помощ не намира достатъчно отражение в разпределението на средствата.
Сред препоръките са преструктуриране на болничната помощ, пренасочване на повече дейности към извънболничното лечение и обвързване на заплащането с качеството и резултатите от медицинските услуги.
В същото време правителството защитава предложената финансова рамка. При разглеждането на бюджета в парламентарната здравна комисия здравният министър Катя Ивкова посочи, че за извънболнична медицинска помощ са предвидени с 85 млн. евро повече спрямо 2026 г. Според нея това създава възможности за разширяване на профилактиката и ранната диагностика.
Един от най-сериозните проблеми според Симидчиев остава недостигът на медицински сестри.
По негови данни в България не достигат около 17 000 специалисти, а в проектобюджета липсват достатъчно целенасочени мерки за преодоляване на проблема.
Депутатът подчерта, че обучението на медицинските сестри продължава четири години, което означава, че дори незабавните действия няма да доведат до бързо попълване на недостига.
В друго свое изказване пред Bulgaria ON AIR той съобщи, че подготвя 18 предложения за промени в бюджета на НЗОК между първо и второ четене. Част от тях предвиждат повече средства за първичната извънболнична помощ и мерки за задържане и връщане на медицински сестри в системата.
Симидчиев посочи още, че средствата за превантивни и профилактични програми на Министерството на здравеопазването намаляват от 91 млн. на 86 млн. евро.






