Грижата за сърцето може да се окаже една от най-важните стъпки за запазване на здравето на мозъка с напредването на възрастта. Нови резултати от мащабно американско изследване показват, че подобряването на кръвното налягане, холестерола, телесното тегло и други показатели за сърдечно-съдово здраве е свързано с подобряване на когнитивните способности.
Данните бяха представени на 18 ноември 2026 г. от Американската асоциация за борба с болестта на Алцхаймер.
Проучването, известно като U.S. POINTER, проследява 2111 души на възраст между 60 и 79 години, които имат повишен риск от когнитивен спад.
В продължение на две години участниците следват програми за подобряване на начина на живот, включващи физическа активност, здравословно хранене, умствени упражнения, социални контакти и наблюдение на здравословните показатели.
Едната група получава структурирана програма с конкретни цели, редовни срещи и професионална подкрепа. Другата група самостоятелно избира как да приложи препоръките.
Резултатите показват подобрение на когнитивните показатели и в двете групи, но по-изразено при хората, които следват структурираната програма.
При тях учените установяват и по-голямо подобрение на осем от десет изследвани сърдечно-съдови и метаболитни показателя.
Сред тях са обиколката на талията, индексът на телесната маса, диастоличното кръвно налягане, пулсът в покой, кръвната захар, общият и LDL холестеролът и триглицеридите.
Мозъкът се нуждае от постоянно снабдяване с кислород и хранителни вещества чрез кръвообращението.
Високото кръвно налягане, нарушенията в обмяната на веществата и проблемите с кръвоносните съдове могат да повлияят на този процес.
Затова сърдечно-съдовите рискови фактори отдавна се разглеждат като важна част от превенцията на когнитивния спад.
Новото изследване добавя още един важен детайл – хората, които постигат по-големи подобрения в сърдечното и метаболитното си здраве, показват и по-добри резултати при оценката на мисловните способности.
Резултатите насочват вниманието към няколко добре познати, но често подценявани навика.
Редовно движение. Ходенето, плуването, карането на велосипед и упражненията за сила подпомагат сърдечно-съдовата система и физическата активност.
Разнообразно хранене. В изследването се използва хранителният модел MIND, който поставя акцент върху зеленолистните зеленчуци, плодовете, ядките, пълнозърнестите храни, бобовите растения и рибата.
Умствена активност. Четенето, ученето на нови умения и заниманията, които изискват концентрация, поддържат мозъка активен.
Социални контакти. Общуването и участието в различни дейности също са част от програмата за подкрепа на когнитивното здраве.
Проследяване на здравните показатели. Контролът на кръвното налягане, холестерола и кръвната захар позволява рисковете да бъдат установявани и управлявани навреме.
Изследването не доказва, че промяната в начина на живот напълно предотвратява болестта на Алцхаймер или други форми на деменция.
То обаче предоставя убедителни данни, че комбинираните промени в ежедневните навици могат да подобрят когнитивните показатели при хора с повишен риск.
Учените планират да проследят участниците още четири години, за да установят дали постигнатите ползи се запазват и как влияят върху дългосрочното здраве на мозъка.
Резултатите поставят акцент върху една важна особеност на човешкото тяло – органите и системите не функционират изолирано. Грижата за сърцето, кръвоносните съдове и обмяната на веществата може да бъде и грижа за способността ни да мислим, помним и останем самостоятелни с напредването на възрастта.






