Така наречените хранителни добавки се продават свободно в аптечните мрежи и дрогерии в България. Много от тях се рекламират като панацея за редица проблеми със здравето – с черния дроб, с щитовидната жлеза, при грипни състояния и какво ли още не. Човек може да реши, че може сам да се излекува, без да се налага да чака с часове пред личния си лекар или да дава пари за специалисти.

Хранителните добавки обаче въобще не са безобидни. Някои от тях съдържат съставки, които сериозно могат да увредят здравето ни, вместо да ни помогнат. Само за пример: в САЩ всеки пети случай на чернодробно увреждане е причинен от хранителни добавки или билкови лекарства. В България и в ЕС като цяло официално изследване няма. Затова пък има регулации, които се оказва, че не се прилагат стриктно.

Нека припомним, че само преди два месеца Съдът на Европейския съюз в Люксембург постанови, че се забранява рекламирането в страните от Европейския съюз на растителни хранителни добавки, за които се твърди, че са полезни за здравето, без това да е оторизирано от съответните институции. Ограничението е в сила, докато не бъде доказана ползата за здравето от тези добавки.

Твърденията, че дадени хранителни добавки са полезни за здравето, трябва да бъдат разгледани и да получат одобрение от Европейската комисия, преди да може да бъдат използвани за налагането на даден продукт на пазара, обяви Съдът на ЕС.

Това съдебно решение е свързано с правен спор относно хранителна добавка, съдържаща екстракти от шафран и сок от пъпеш, предлагана на пазара от германската компания „Новъл нютриолъджи“ (Novel Nutriology). Твърди се, че тези екстракти подобряват настроението и намаляват чувството на стрес и умора. Без обаче да са отчетени страничните ефекти и вредите, които може да причини хранителната добавка.

Нека да припомним и един случай от България в разгара на грипния сезон. Широко рекламираният он Милица Гладнишка „Авирон Рапид“, за който се оказа, че има постъпили пациенти в „Пирогов“ с различни оплаквания. Продуктът се изписва като имуностимулант от личните лекари, продава се свободно в аптечната мрежа, но и има и строга схема на прием. Макар и от естествени съставки – хумусна киселина, екстракт от спирулина и андрографолид, и с изрично отбелязано на листовката, че е „подходяща за всички възрастови групи, а странични ефекти не са известни, тъй като активните му съставки са с изцяло натурален произход“, точно тази хранителна добавка е вкарала в Токсикологията на „Пирогов“ пациенти със съмнение за алергии и сериозни странични ефекти, сочи разследване на Мediamall.info от началото на март т.г.

Ето какво разказва потърпевша жена: „Всичко се случи много бързо, като в рамките само на 15 минути езикът ми се поду и почти не можех да дишам. Впоследствие в „Пирогов“ лекарите ми казаха, че съм била на ръба да загубя живота си“, продължава разказа си младата жена. По думите ѝ от токсикологията на „Пирогов“ ѝ казали, че от три стаи в отделението, една е пълна само с жертви на „Авирон Рапид“. „Казаха ми, че от Neopharm били сменили някаква съставка в хранителната добавка, като вследствие на това токсикологията на болницата се напълнила с хора, развили тежка алергия вследствие употреба на препарата. Казаха ми още, че вече са сигнализирали съответните институции за проблема, като по думи им също така са алармирали и фирмата Neopharm, която е производител на въпросния „имуностимулант“.

Рекламирането на продукти като полезни за здравето е строго регулирано в ЕС и само одобрени твърдения, които са изброени в официална база данни, може да бъдат използвани за маркетинг цели.

Проверката на здравните ползи от растителни субстанции обаче може да отнеме много време заради липса на проучвания и данни, което води до стотици „висящи“ твърдения и правна сива зона.

В България е в сила наредба за хранителните добавки, приета с ПМС № 434 от 10.12.2021 г., обн., ДВ, бр. 106 от 15.12.2021 г., в сила от 30.12.2021 г., изм. и доп., бр. 35 от 25.04.2025 г., в сила от 25.04.2025 г. В нея строго са регламентирани кои витамини и минерали могат да се използват, за да бъде един продукт хранителна добавка, както и кои растителни и естествени вещества може да се съдържа в нея. Влагането в състава на хранителни добавки на растителни вещества от растения е разписано и от два регламента на ЕП № 1925/2006.

Съдът на ЕС е категоричен, че недоказаните здравни твърдения не трябва да бъдат използвани за реклама.

Не е ясно, обаче, кога българската държава и парламент ще създадат адекватна законова рамка и най вече лицензионен режим (!) за контрол върху подобен тип препарати, които в момента се разпространяват у нас без какъвто и да е било надзор. Достатъчно е само да припомним, че хранителните добавки в България не подлежат на контрол по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, а са регулирани единствено от Закона за храните под юрисдикцията на Българската агенция за безопасност на храните /БАБХ/, която се отчита пред Министерството на земеделието и храните.

Може би всеки ще каже, че щом хранителните добавки се употребяват за подобряване на здравето е редно да бъдат под контрола на Министерството на здравеопазването и съответно регулирани чрез закон, подобен на този за лекарствените продукти в хуманната медицина. Държавата, обаче, е решила друго и остава „всеки сам да си преценя“ как ще се отнася към здравето си. А иначе, наред със съществуващото изобилие от хранителни добавки за лек на какво ли не, от началото на годината досега В Министерството на земеделието и храните са подадени още 5 хиляди заявления за регистрация на хранителни добавки. И само за година пазарният има дял се увеличава с близо 15%. Добър бизнес, нали?!