Китай ще отговори с ответни мерки, ако САЩ наложи мита съгласно закона за „адски санкции“ на Линдзи Греъм заради покупките на руски петрол от страна на Пекин
Китай си запазва правото да предприеме „всички необходими мерки“ в отговор на действията на САЩ след влизането в сила на закона за санкциите срещу Русия и Иран – който дава правомощия на американския президент да налага мита до 100% върху стоки от трети страни, явяващи се големи купувачи на руски петрол и газ, – заяви говорител на китайското Министерство на търговията в отговор на журналистически въпрос.
„Китай последователно се противопоставя на едностранните санкции, които нямат мандат от ООН и не се основават на международното право, както и на така наречените вторични санкции срещу други държави под предлог за връзките им с трети страни“, заяви той.
По думите му Пекин ще продължи да следи действията на Вашингтон и е готов да предприеме мерки за защита на „държавния суверенитет и интересите на развитието на Китай“, както и на законните интереси на китайските компании. Китай призова САЩ да решават търговските спорове „чрез диалог и консултации“.
Изявлението идва след като снощи американския президент подписа т.нар. "Закон на Линдзи Греъм срещу Русия и Иран" и само няколко дни преди планираното посещение на Си Дзинпин в САЩ.
Китай е най-големият купувач на руски петрол. Според данни на Администрацията за енергийна информация на САЩ (EIA), през 2024 г. Русия е доставяла на Китай средно по около 2,2 милиона барела петрол на ден, а през първата половина на 2025 г. – по около 2 милиона барела на ден. През последните години Индия е вторият по големина вносител на руски петрол.
В сряда, 16 септември, Камарата на представителите на САЩ прие законодателство, предоставящо на президента Тръмп нови правомощия да налага мита в размер до 100% върху държави, които купуват руски енергийни ресурси; мярката има за цел да окаже натиск върху големите вносители на руски петрол и газ, включително Индия, Китай и Турция.
Наред с митата, документът въвежда задължителни – а не по преценка на президента, както беше в предишния проект – санкции срещу Путин, най-близкото му обкръжение, висши военни и политически представители, олигарси и техните роднини, държавни компании, руски банки (включително Централната банка) и мащабни енергийни проекти като „Ямал ВПГ“ (Yamal LNG) и „Арктик ВПГ“ (Arctic LNG). Текстът включва и отделна мярка, насочена срещу т.нар. „сенчест флот“. Президентът обаче запазва правомощието да спира действието на тези санкции от съображения за националната сигурност.
Законопроектът носи името на сенатор Линдзи Греъм, който е негов основен инициатор; той почина през юли 2026 г., след като едва ден по-рано бе постигнал съгласие с Белия дом относно текста на документа.
Още новини четете в категория
Свят
18 С
17.3 С
15.7 С
16.5 С
18 С
16.6 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
