Най-богатите руснаци са внесли 471 млрд. рубли – над 5,6 млрд. долара – като „доброволни“ плащания в държавния бюджет от началото на 2026 г. Сумата вече се равнява на повече от 1% от всички федерални разходи на Русия, показват бюджетни документи, анализирани от Reuters. Плащанията идват след закрита среща на президента Владимир Путин с водещи представители на руския бизнес през март. 

Повечето от участвалите в срещата бизнесмени са под западни санкции, а пълният списък на присъствалите не беше публикуван.

Самият Путин заяви през септември, че след разговорите в държавната хазна са постъпили „стотици милиарди“ рубли.

Идеята дошла от неназован бизнесмен

Кремъл представя инициативата като предложение, дошло от един от участниците в мартенската среща, а не като задължително плащане, наложено от държавата.

Според разказа на президентската администрация неназованият бизнесмен заявил, че много от най-богатите руснаци са натрупали състоянието си през 90-те години благодарение на отношенията си с държавата и затова сега имат задължение да помогнат на бюджета.

След срещата Кремъл съобщи, че един от участниците предложил да внесе „много голяма сума пари“, а Путин приветствал идеята.

В бюджетните документи средствата са записани именно като „доброволни приходи“. Reuters отбелязва, че размерът им вече надхвърля приходите от извънредния данък върху свръхпечалбите, плащан основно от компании в металургията и производството на торове.

Дупката в бюджета се увеличи повече от два пъти

Необичайните постъпления идват в момент на значително влошаване на руските бюджетни показатели.

Актуализираната оценка на Министерството на финансите е за дефицит от около 7,3 трлн. рубли, или 3,2% от БВП, през 2026 г. Първоначално в бюджета беше заложен недостиг от около 3,8 трлн. рубли – 1,6% от БВП. 

Така прогнозираният дефицит като дял от икономиката на практика е станал два пъти по-голям от първоначално планираното.

Според изчисленията, цитирани от Reuters, без „доброволните“ вноски на богатите руснаци бюджетният дефицит би бил приблизително 3,4% от БВП, вместо очакваните 3,2%.

38% от разходите отиват за армията и сигурността

Една от основните причини за натиска върху публичните финанси остават високите разходи, свързани с войната в Украйна.

Разходите за армията и сигурността се очаква да достигнат около 38% от всички федерални бюджетни разходи през 2026 г., сочат данните, цитирани от Reuters.

Москва вече прибягна до увеличаване на данъците и държавните заеми, а за следващите години се подготвят допълнителни промени.

Друг източник на средства е продажбата на активи, преминали през последните години от частни собственици към държавата. За 2026 г. правителството планира приходи от 385 млрд. рубли от такива продажби. Руските власти обосновават отделните случаи с нарушения като корупция, незаконна приватизация или недопустима чуждестранна собственост върху стратегически предприятия.

Следващият източник – доходите от банкови депозити

Натискът за намиране на допълнителни приходи ще продължи и през 2027 г.

Особено сериозно увеличение се очаква при постъпленията от данъка върху лихвените доходи от банкови депозити. Проектобюджетът предвижда те да достигнат 1,02 трлн. рубли през 2027 г., при около 632 млрд. рубли, очаквани за 2026 г. 

Става дума за данъчно облагане на лихвения доход над необлагаемия праг, като се планират и промени в начина на събирането му.

Така „доброволните“ милиарди на най-богатите руснаци се превръщат само в един от няколкото източника, чрез които Москва покрива увеличаващия се недостиг в бюджета на фона на продължаващата война.

Източници: Reuters, Interfax, Ведомости