Служба 7 бе формирана в рамките на Първо главно управление на ДС като суперсекретна единица за контраразузнаване, фокусирана върху “остри мерки” – термин, използван в оперативния език за обозначаване на убийства, отвличания и саботажи. Под ръководството на полковник Ковачев, службата разработваше планове за манипулация на противници, често в сътрудничество с КГБ на Съветския съюз. Един от примерите за такива операции е планът “Кръст” от 1971 г., който предвиждаше подпалване на Вселенската патриаршия в Истанбул с цел да се влошат турско-гръцките отношения и да се провокира американска намеса, макар че планът в крайна сметка бе изоставен. Тези действия демонстрираха стремежа на режима да влияе върху международната политика чрез тайни методи.

Операциите на Служба 7 включваха разнообразни тактики, от кампании за дезинформация до директни атентати. Дисидентите, емигрирали в Западна Европа и отвъд, бяха цел на систематично преследване. Сред най-известните случаи е убийството на писателя Георги Марков през 1978 г. в Лондон, извършено с помощта на модифициран чадър, инжектирал рицин - отрова, станала символ на студената война. Марков, който критикуваше режима чрез предаванията си в Радио “Свободна Европа”, бе обект на операция, организирана от българските служби с подкрепа от КГБ.

Друг значим инцидент е опитът за убийство на Владимир Костов в Париж през 1978 г., който оцеля след подобен атентат. Службата също бе обвинена в участие в атентата срещу папа Йоан Павел II през 1981 г., макар че България официално отрече това, а папата по-късно я оневини по време на визита си през 2002 г. Тези операции подчертават използването на специализирани оръжия, обучение на агенти и координация с чуждестранни разузнавателни служби.

През 2010 г., чрез усилията на журналисти и Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КОМДОС), бяха декласифицирани хиляди страници архиви, разкриващи детайли за Служба 7. Книгата “Бюрото за убийства” на Алексения Димитрова, базирана на близо 5000 страници непознати документи, описва създаването, целите, подготовката и изпълнението на операциите, включително оръжия, извършители и подкрепа от КГБ. Други изследвания, като “Убий скитника” на Христо Христов, фокусират върху случая Марков и юридическите борби за достъп до досиета.

КОМДОС, създадена през 2007 г., продължава да публикува доклади и разкрития онлайн, подчертавайки ролята на архивите в процеса на декомунизация. Тези материали са достъпни на сайта на комисията и служат като основа за международни доклади по темата.

Макар и от миналото, тайните на Служба 7 продължават да влияят върху българското общество. Те подхранват дебатите за екстрадиция на извършители, международно правосъдие и компенсации за жертвите и техните семейства. Случаят Марков, например, остава неразрешен, с унищожени досиета след падането на режима и затворено разследване през 2013 г., което подчертава необходимостта от по-голяма прозрачност.

В контекста на съвременни предизвикателства като надзор и човешки права, тези операции подчертават нуждата от институционални реформи.

Според експерти, уроците от Служба 7 насърчават борбата срещу авторитаризма и укрепването на демократичните механизми. За допълнителни детайли се препоръчва консултация с архивите на КОМДОС и международни доклади от организации като Радио “Свободна Европа” или Европейския съюз.

Тези разкрития напомнят, че историята на репресиите трябва да служи като основа за изграждане на по-справедливо общество, където прозрачността и отговорността са приоритети.

Недко Белчев, Mediamall.info