Един човек притежава над 50 жилища, разположени в един и същи район на София, а компания е собственик на повече от 400 апартамента в столицата. Това показват данни от платформата Blokche, която анализира информация от кадастъра. В същото време близо 85% от физическите лица, притежаващи жилище в София, имат само един имот.
Анализът обхваща 465 673 жилища в столицата по данни към 9 ноември 2026 г. Според него 86% от жилищата са собственост на физически лица, около 13% са притежание на фирми, а приблизително 2% принадлежат на държавата и общината, пише blitz.bg.
Според публикуваните данни 84,9% от физическите лица, които притежават жилище в София, имат само едно. Това са 382 552 собственици.
Други 52 464 души притежават по две жилища, а 13 909 имат между три и пет.
Значително по-малка е групата на собствениците с голям брой имоти. Общо 1428 физически лица притежават шест или повече жилища, като 49 от тях имат поне 21.
Най-големият установен индивидуален собственик разполага с над 50 жилища в един столичен район. Платформата не публикува неговата самоличност или конкретното местоположение на имотите.
При юридическите лица концентрацията на жилищна собственост е по-голяма.
Според анализа 624 фирми притежават по 21 или повече жилища в София. Компанията с най-голям брой имоти разполага с над 400 жилища.
Близо 54% от фирмите, които притежават жилища в столицата, имат само по един имот.
В същото време най-големият 1% от фирмените собственици държи 23,2% от всички жилища, притежавани от компании.
Най-висок дял на жилищата с фирмена собственост е отчетен в район „Студентски“ – 37,1%.
Следват „Лозенец“ с 20,4%, „Витоша“ с 20% и „Овча купел“ с 18,8%.
В район „Триадица“ делът достига 17,1%, а в „Сердика“ – 15%.
Тези проценти показват дела на жилищата, сред чиито собственици има юридическо лице, а не дела на всички фирмени имоти в София, разположени в съответния район.
От Blokche уточняват, че анализът е изготвен въз основа на отворените кадастрални данни и има ограничения.
Документите за собственост понякога достигат до кадастъра със значително закъснение, поради което информацията за последните две-три години може да е непълна.
Освен това анонимните идентификатори на собствениците не винаги съответстват еднозначно на отделен човек. Затова броят на жилищата, приписвани на конкретни физически лица, е приблизителен.
Въпреки тези ограничения данните дават представа за разпределението на жилищната собственост в столицата и различията между отделните райони.






