Отговорът може би се крие в управлението на хората, които стоят начело на най-важните ни спортни организации. Ярък пример за това е Белчо Горанов – дългогодишен генерален секретар на Българския олимпийски комитет (БОК) и настоящ генерален секретар на Българската федерация по борба.
Докато българските спортисти се борят за оцеляване и базови условия за подготовка, ръководителите им изглежда живеят в съвсем различна реалност.
Белчо Горанов има завидна биография в спортната администрация. Той е участвал като заместник-ръководител на цели 8 олимпийски игри. Вместо обаче тези мандати да донесат траен разцвет, мащабни инвестиции в бази и развитие на младите таланти, критиците на спортната система посочват съвсем други "успехи".
Единственото реално и видимо постижение от това дългогодишно управление изглежда е личният просперитет на функционера. Горанов успява да осигури за себе си луксозни апартаменти в София и в сърцето на Европа – Брюксел.
Освен позициите си на родна земя, Горанов умело осребрява влиянието си и на международната арена. Публична тайна са огромните финансови облаги, които той извлича като шеф на правния отдел на международната федерация по борба (ФИЛА / UWW). Според запознати, за тази си дейност той прибира умопомрачителната заплата от 10 000 швейцарски франка на месец.
Тази сума обяснява защо интересите на международните централи винаги изглеждат по-важни от състоянието на залите у нас. С подобни доходи в чужда валута, родната спортна действителност лесно може да бъде пренебрегната.
С десетки хиляди франкове в джоба, генералният секретар се радва на изключително охолен живот. В спортните среди е известна неговата страст към скъпи и луксозни часовници, както и честите му екскурзии в чужбина, които далеч надхвърлят стандартите на обикновения българин и заплатите в родния спортен сектор. Този висок стандарт на живот повдига сериозни въпроси относно моралната легитимност на подобно демонстриране на благосъстояние.
Съмненията около фигурата на Горанов не спират до материалното Jackson му състояние. Всички негови академични дипломи и титли, с които той легитимира присъствието си по високите етажи на спорта, са обект на сериозни съмнения. Твърденията, че тези дипломи са просто купени, хвърлят огромно петно върху авторитета на спортните институции, които той представлява. Какъв пример даваме на младите атлети, когато хората, които ги ръководят, печелят титлите си не с труд на скамейката, а с финансови транзакции?
Нека не забравяме и, че връзките на Белчо Горанов със спорни фигури от прехода имат дълга история. Публична тайна е, че в продължение на доста години той беше „на хранилка“ при бившия шеф на борбата Димитър Джамов. Това дългогодишно финансово и политическо покровителство обяснява как един спортен чиновник успява да запази позициите си толкова дълго време, независимо от скандалите и липсата на реални резултати за българския спорт.






