Възможна среща между руския президент Владимир Путин, американския държавен глава Доналд Тръмп и китайския лидер Си Дзинпин в Китай може да се превърне в повратен момент за международните отношения. Според анализ на британския вестник The Guardian подобен формат би могъл да ускори оформянето на три основни сфери на влияние в света.

Идеята придоби по-конкретни очертания, след като Кремъл съобщи, че е обсъждана възможността тримата лидери да разговарят по време на форума на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС) в Шънджън на 18 и 19 ноември. Засега обаче няма окончателно потвърждение за провеждането на срещата, нито е обявен официален дневен ред.

В анализа си журналистът Стив Блумфийлд предупреждава, че дори самото събиране на тримата лидери би имало сериозно символично значение. То би показало, че трите големи геополитически сили могат да се опитат да договарят бъдещето на международните отношения, докато Европа и други държави рискуват да останат извън ключовите разговори.

Три сили с различни амбиции

САЩ, Русия и Китай преследват различни стратегически цели, но всяка от тях се стреми към по-голяма свобода на действие в регионите, които смята за приоритетни.

За Владимир Путин подобна среща би била дипломатически успех. След пълномащабното руско нахлуване в Украйна през 2022 г. Москва се сблъска със западни санкции и международна изолация. Пряк разговор с американския президент и китайския лидер би дал възможност на Кремъл да демонстрира, че Русия продължава да бъде фактор в глобалната политика.

За Си Дзинпин срещата би била възможност да затвърди позицията на Китай като световна сила. Пекин се стреми да разширява икономическото си влияние, да укрепва технологичните си позиции и да увеличава дипломатическата си тежест както в Азия, така и извън региона.

Доналд Тръмп поставя акцент върху американските интереси, икономическите договорености и преразглеждането на традиционните отношения със съюзниците. Според анализа на The Guardian подобен подход може да насърчи по-транзакционна международна политика, при която ангажиментите в сферата на сигурността все повече зависят от конкретни договорки.

Европа рискува да остане встрани

Едно от основните опасения е, че Европа може да загуби част от влиянието си върху решенията, които определят собствената ѝ сигурност.

Ако Вашингтон ограничи ангажимента си към европейската отбрана, Русия би могла да получи по-голяма свобода да упражнява натиск върху държавите от Източна Европа. Подобен сценарий би поставил под въпрос досегашните представи за трансатлантическата солидарност и ролята на САЩ като гарант за сигурността на съюзниците си.

Рисковете не се ограничават до Украйна. В анализа се разглеждат и последиците за Тайван, Южна Корея, Япония и Австралия, които в различна степен разчитат на американската военна подкрепа.

Европейските държави вече обсъждат необходимостта от укрепване на собствените си отбранителни способности и намаляване на зависимостта от външни гаранции. Изграждането на обща и достатъчно силна европейска политика за сигурност обаче остава сложна задача.

Икономика, технологии и стратегически ресурси

Потенциалното сближаване между трите сили не се ограничава до военната и дипломатическата сфера. Икономическите интереси също могат да играят ключова роля.

САЩ и Китай се конкурират за технологично превъзходство, контрол върху стратегическите вериги за доставки и влияние върху световната икономика. Русия, от своя страна, разполага със значителни енергийни ресурси, които запазват стратегическото си значение.

Космическите технологии и военното им приложение са друга област, в която трите държави се стремят да разширяват възможностите си.

Евентуални договорености между тях биха могли да повлияят върху търговските потоци, енергийните пазари и технологическото съперничество. За Европа това би означавало необходимост да защитава по-активно икономическите си интереси, включително достъпа до ключови суровини и технологии.

Същевременно сближаването между Москва и Пекин не означава непременно пълно доверие или формален съюз. Двете държави имат общи интереси в ограничаването на западното влияние, но запазват и собствени стратегически приоритети.

Краят на досегашния международен ред?

След края на Студената война международната система се развиваше при водещата роля на САЩ и при функционирането на институции, основани на международни правила и договорености. През последните години този модел е подложен на все по-силен натиск.

Руската война срещу Украйна, съперничеството между Вашингтон и Пекин и нарастващото значение на регионалните сили ускоряват промените. Все повече държави се стремят към по-голяма стратегическа автономия и се опитват да избегнат зависимостта от един-единствен център на влияние.

Възможната среща между Путин, Тръмп и Си Дзинпин би могла да се превърне в символ на тази трансформация. Според Стив Блумфийлд образът на тримата лидери може да олицетвори исторически период, в който международният ред, основан на правила, е разклатен и започва да се оформя нова и несигурна реалност.

Какво означава това за бъдещето?

Дори да не доведе до конкретни договорености, евентуалната среща би изпратила силен сигнал към съюзниците и съперниците на трите държави. За Путин тя би могла да означава дипломатическо признание, за Си Дзинпин – допълнително утвърждаване на глобалната роля на Китай, а за Тръмп – възможност да демонстрира различен подход към световната политика.

За Европа основният въпрос е дали ще успее да защити интересите си в период, когато решенията на големите сили могат все по-силно да определят нейната сигурност и икономическо бъдеще.

Ако международната политика все повече се превръща в договаряне между най-мощните държави, способността на Европа да действа самостоятелно ще става все по-важна.

Още новини в категория „Свят“.