Покровител на българското образование и строител на Желязната църква
Българин в сърцето на Османската империя.
На 1 август 1859 г. умира османският държавник и български възрожденец Стефан Богориди. Той е един от малцината българи, за които има писмени данни, че се бие срещу Наполеон.
Истинското име на княз Стефан Богориди е Стойко Цонков Стойков. Роден е в Котел. Годината на раждането му е спорна – 1775-та или 1780-та.
Богориди е висш османски държавник, внук на Софроний Врачански и баща на княз Алеко Богориди и княз Никола Богориди. Името Богориди е дадено на него и на брат му Атанас в чест на княз Борис І Кръстител, известен и като Богорис.
Герой в битка срещу Наполеон и висш османски държавник.
Стефан Богориди учи в гръцкия колеж в Букурещ, където сменя рожденото си име Стойко с гръцкото Стефан. След като учителства във фанариотско семейство в Истанбул по препоръка на дядо си Софроний Врачански, постъпва като преводач в османската флота и участва в корпуса на Мустафа паша срещу дебаркиралия във Египет френски корпус на Наполеон Бонапарт.
В сражението срещу французите османските сили претърпяват съкрушително поражение, а Стефан Богориди се спасява по чудо.
От губернатор на Галац до управител на Самос.
През 1812 Богориди става губернатор на Галац, а по време на Влашкото въстание е номинален каймакам на Влашко. Следва назначение за каймакам на Молдова, драгоман в османската флота и три години заточение в Измит.
След Руско-турската война оглавява османската делегация в Санкт Петербург и печели доверието на султан Махмуд II, който го назначава за свой съветник. Богориди участва в големи преговори и решения на Високата порта.
През 1834 г. става управител на остров Самос, който прекръства на свое име – Стефануполис, но управлява дистанционно от Цариград. Управлението му е тиранично и мразено, докато през 1849 г. бунт на самосците го сваля.
Политикът, който промени съдбата на българските земи.
След селското въстание във Видинско, Белоградчишко и други региони през 1850 г., по негово влияние Високата порта извършва административна реформа и започва аграрна реформа, която дава възможност на българите да получават земя.
Покровител на българското образование и строител на Желязната църква.
При султан Абдул-Меджид I е член на Танзиматския съвет и имперски съветник – единственият християнин с такава длъжност. През 1849 г. получава разрешение за построяване на българска църква в Цариград и дарява къщата си за малък параклис, впоследствие Желязната църква.
Поддържа училище в Котел и покровителства български студенти, сред които Гаврил Кръстевич и Георги Раковски.
Още новини четете в категория
Култура
24.2 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
