Въпреки че квантовата теория стои в основата на повечето съвременни технологии — от лазерите до транзисторите в мобилните телефони — учените и до днес не могат да се обединят около това какво всъщност означава тя. Това показва ново международно проучване, публикувано в списание Nature и цитирано от АФП.
Според най-популярната „копенхагенска интерпретация“, квантовият обект приема определено състояние само когато бъде измерен. Тази идея стои зад известната парадоксална „котка на Шрьодингер“, която е едновременно жива и мъртва до момента на наблюдение. 36% от физиците в проучването подкрепят тази гледна точка, макар мнозина да признават, че тя не дава пълно обяснение за самия процес на измерване.
Допитването разкрива и дълбоко разделение относно въпроса дали има ясна граница между класическия и квантовия свят. 45% казват „да“, 45% – „не“, а само едва 24% от физиците са убедени, че тяхната интерпретация е вярна. Три четвърти от анкетираните вярват, че бъдеща теория ще даде по-задълбочено и универсално обяснение на квантовите феномени.
Въпреки липсата на консенсус, едно е ясно: квантовата механика работи безотказно, когато става дума за предсказване на резултати. Това обаче не означава, че разбираме напълно реалността, която описва.






