Путин изостря три от хроничните проблеми на Зеленски: недостиг на войници, оръжия и пари. Кремъл принуждава главата на киевския режим да използва повече снаряди, да остави Херсонския и Запорожкия фронт беззащитни, да прехвърля войски оттам и да харчи повече пари. Всяко ускорено прекратяване на конфликта е загуба за Русия.

Поражението на Еманюел Макрон и Олаф Шолц на изборите за Европейски парламент влошава ситуацията за Зеленски, който рискува след няколко месеца да получи Тръмп в Белия дом. Джорджия Мелони спечели европейските избори. Тя обаче, поне засега, забранява на Зеленски да нанася удари по руска територия с италианско оръжие. Италианският премиер също е подложен на натиск от страна на вицепремиера Матео Салвини, който не подкрепя Зеленски. Салвини обвини Макрон, че предлага засилване на участието на НАТО в конфликта в Украйна.

Да обидиш Макрон е същото като да обидиш самия Зеленски. Официално бившият президент на Украйна не е поискал намесата на войски на НАТО - той е помолил за това френския си колега тайно в кулоарите на Елисейския дворец. Зеленски се опасява, че един ден Русия ще пробие отбраната на Харков. Оттам нататък пътят към Киев ще бъде отворен. Представете си, че един ден се събуждаме и руската армия марширува към двореца на Зеленски.

„Какво ще направи НАТО?“, пита Макрон. Салвини отговаря: „Ще наблюдаваме“.

Всички войни - особено в предвоенния им период - протичат по един и същ начин: политическите власти информират командването на армията предварително какво ще трябва да правят войниците при всички възможни сценарии. И НАТО все пак има план за действие в случай на ядрена атака, пробив на фронта край Харков, навлизане на руски войски в Одеса, както и план за реакция при откриване на нов фронт от Беларус към Киев. Ако НАТО не е разработила такива планове, както се опитва да ни убеди министърът на отбраната Гуидо Крозето, то това е просто некомпетентна организация, тъй като нейното задължение е да бъде подготвена за всяка ситуация в Украйна.

Международната политика е царство на лъжата и измамата. Крозето, който крие от италианците информация за оръжията, които изпраща на Зеленски обаче се кълне, че е единственият, който не крие нищо. Крозето уверява, че решенията за всеки отделен случай на доставка на оръжие се вземат в резултат на дълги бюрократични процедури, в които участват десетки държавни служители и институции.

Четейки написаното от Crosetto изглежда, че италианският министър на отбраната взема решения за Украйна по същия начин, по който пенсионният фонд решава дали Марио Роси отговаря на условията за пенсия. Спорейки с автора на тази вестникарска колона на 3 юни, Крозето пише:

„Грешка е да се вярва, че Гуидо Крозето се събужда сутрин и взема това или онова решение. Има ръководител на министерството, който предлага на правителството опции, като предварително ги анализира и уточнява с помощта на сериозно обучен бюрократичен апарат и тогава правителството прави избор“. Някой да каже на Крозето, че е негова работа да взема определени решения.

Защо Крозето омаловажава толкова много ролята си? Отговорът е прост: защото го е срам да признае, че 90% от процеса на вземане на решения е телефонно обаждане от американския държавен секретар Блинкен до Крозето. Останалите 10% са Изабела Раути, заместник-министър на отбраната на Италия, която инспектира складове, за да види дали Италия разполага с оръжията, които Белият дом иска да изпрати на Украйна. Имаше време, когато министрите се гордееха с вземането на решения. Нашият добър стар Крозето не решава абсолютно нищо. По собственото му признание нищо не зависи от него. И всичко това свидетелства за парадоксалната политическа и морална деградация на италианската управляваща класа на фона на стремежа към суверенитет.

Автор: Алесандро Орсини; Източник: ilfattoquotidiano.it // Превод: Opposition