Днешният 26 април е определен за Международен ден в памет на Чернобилската катастрофа - една от най-големите съвременни атомни аварии.

В резултат на аварията от радиоактивно замърсяване е засегната територията на 17 страни в Европа с обща площ от 207 500 кв. км, от които близо 60 000 кв. км се намират извън пределите на бившия СССР.

Изхвърлената в атмосферата радиация е с еквивалента на най-малко 200 ядрени бомби като тези, пуснати над Хирошима и Нагасаки в Япония на 6 август 1945 г. и на 9 август 1945 г.

Историята

По време на нощен експеримент, целящ да провери дали турбината може да осигури аварийно електрозахранване при загуба на външно напрежение, операторите нарушават редица процедури за безопасност. Реакторът тип РБМК, по конструкция нестабилен при ниска мощност, навлиза в неконтролируем режим. В 01:23 ч. следва рязък скок на мощността, последван от две експлозии, които разрушават корпуса на реактора и изхвърлят огромно количество радиоактивни материали в атмосферата.

Реакторите от типа РБМК са разработени след първите реактори тип ВВЕР и до аварията в Чернобилската АЕЦ са считани за едни от най-надеждните, изграждани в СССР. Тяхно ключово конструктивно предимство е възможността за презареждане на гориво по време на работа, без спиране на реактора. Впоследствие обаче става ясно, че в първото поколение РБМК са допуснати сериозни проектни грешки, включително дефект в системата за аварийна защита, способен да доведе до рязко увеличаване на мощността вместо до нейното понижаване.

В първите часове съветските власти не осъзнават мащаба на катастрофата или се опитват да го ограничат информационно. В близкия град Припят, където живеят около 50 000 души, животът продължава почти нормално. Населението не е информирано за радиационната опасност. Едва на следващия ден започва евакуация, представена като временна мярка "за три дни", без да се уточнява реалната заплаха.

Мълчанието

За аварията, СССР съобщава с кратко съобщение два дни по-късно - на 28 април. Че има проблем първи алармират скандинавските страни, които измерват по-висока радиация. От Съветския съюз предпочитат да не съобщават какво се случва на тяхна територия и подават информация само “в краен случай”.  

На 5 юни 1986 г. коментаторът по научно-технически въпроси на българската секция на радио "Свободна Европа" Никифор Ковачев прави преглед на информационната политика на Москва във връзка с атомната злополука: "Сряда, 4 юни 1986 година. До този ден на населението на Съветския съюз и на останалия свят от страна на Москва бе казвано: отначало нищо: на четвъртия ден - че в реактор № 4 на Чернобилската ядрена електроцентрала била станала авария; имало пострадали; назначена била правителствена комисия и се взимали съответни мерки; през втората седмица - почти нищо.

На 18-ия ден Михаил Горбачов в реч по телевизията заяви, че е станало нещастие, че има две жертви и пострадали от радиоактивността, които се намират на лечение. През следващите три седмици - че са взети всякакви необходими мерки, че вън от създадената 30-километрова забранена зона опасност за никого няма, не е имало и няма да има.

Поверителните бюлетини на БТА

БТА публикува част от т.нар. си поверителни бюлетини от онова време, до които достъп са имали ограничен брой хора.

В първите дни след катастрофата най-обемна информация се намира в поверителния бюлетин “С-2”. В него се намират съобщения за движението на радиоактивния облак по света, за мерките предприемани в различните държави, за реакциите.

От информациите на западните осведомителни агенции се научава, че първите подозрения за евентуален инцидент с атомна електроцентрала са дошли от Швеция, където е измерено рязко покачване на радиацията - пет пъти повече от нормалната. За повишаване на радиацията съобщили малко по-късно и други страни в Северна Европа - Финландия, Дания и Норвегия. Съобщението в бюлетина “С-2” е т 29 април 1986 г. Същия ден в бюлетина има и информация от Москва:

Москва, 29 април 1986 г. (АФП) "Животът тече нормално" в Киев, намиращ се на около 150 км южно от Чернобилската атомна електроцентрала, където стана авария с един от реакторите, съобщи днес един журналист от местния вестник "Правда Украини", с когото се свързахме по телефона.

"Не мога да ви кажа нищо", отбеляза журналистът пред АФП, отказвайки да даде каквато и да е информация за инцидента.

Телефонните връзки от Москва с Киев бяха затруднени и трябваше да чакаме часове, преди да се свържем с града.

Не можахме да получим никаква информация за евентуалните мерки за сигурност, които се вземат в Киев.

Тази сутрин полетите от Москва до Киев са били нормални, както ни съобщиха от московското летище. 

В последния ден на април, след като започва да става ясно, че проблемът в Чернобил е сериозен, СССР обявява Киев за “затворен” град:

Москва, 30 април 1986 г. /АФП/ Министерството на външните работи на СССР обяви Киев за затворен град след аварията в Чернобилската атомна електроцентрала. До района му не се допускат дипломати и чужди журналисти. 

Първата реакция от САЩ идва от... Бали:

Бали, 30 април 1986 г. /БТА/ Белият дом призова СССР "да изпълни международните си задължения” като уведоми света за последиците от аварията в Чернобилската атомна електроцентрала, съобщиха западните осведомителни агенции. Президентът Рейгън предаде послание до Михаил Горбачов, за да изрази тревогата си от инцидента, заяви говорителят Лари Спийкс. Посланието било предадено на съветския шарже д’афер във Вашингтон Олег Соколов. Спийкс добави, че САЩ са предложили помощта си на СССР, но досега Москва не била отправила молба.

Съдбата на ликвидаторите

В първите дни след аварията стотици пожарникари и работници са изпратени да гасят пожара и да ограничават щетите, без да разполагат с адекватни средства срещу радиацията. Те стават първата вълна от т.нар. "ликвидатори". В следващите години в ликвидацията на последствията участват общо между 600 000 и 800 000 души - военни, инженери, миньори, пилоти на хеликоптери.

Съдбата на ликвидаторите остава една от най-тежките страници на катастрофата. Официално в първите месеци загиват десетки - основно от остра лъчева болест. В дългосрочен план обаче броят на жертвите е трудно измерим. Различни оценки сочат хиляди до десетки хиляди преждевременни смъртни случаи, свързани с онкологични и сърдечно-съдови заболявания.

Чернобилската авария и България

В България ефектът става осезаем в края на април и началото на май. Въпреки наличието на данни за радиоактивно замърсяване, властите не отменят традиционната първомайска манифестация в София. Хиляди хора, включително деца, излизат по улиците при условия на повишена радиация. В следващите дни падат т.нар. "радиоактивни дъждове", които водят до замърсяване на почви и селскостопанска продукция. Най-сериозно засегнати са северните и планинските райони на страната. Никой не предупреждава хората да не ядат излезлите тогава пресни салати в средата на пролетта. Не се прекратява и изхранването на добитъка с окосена трева.

Прелом в адрената регулация

Аварията в Чернобил води до фундаментален прелом в ядрената регулация. Международната агенция за атомна енергия (МААЕ, известна навремето у нас с русифицираната й абревиатура МАГАТЕ) предприема редица действия още през 1986 г., включително създаването на Конвенцията за ранно уведомяване при ядрена авария и Конвенцията за помощ при ядрена авария или радиационна извънредна ситуация. В следващите десетилетия агенцията разширява стандартите за безопасност, въвежда системи за международни инспекции и засилва обмена на информация между държавите. След аварията във Фукушима през 2011 г. тези механизми са допълнително надградени с т.нар. "стрес тестове" и глобални оценки на ядрените съоръжения..

Непосредствено след авариятав Чернобил  над разрушения реактор е изграден т.нар. "саркофаг" - масивна бетонна конструкция, целяща да ограничи изтичането на радиация. С времето тя започва да се компрометира, което налага изграждането на второ защитно съоръжение - Новия безопасен саркофаг, завършен през 2016 г. с международно участие.

Използвани са материали от БТА, news.bg, novanews