Снимка: БТА Напрежението между управляващото мнозинство и ГЕРБ по темата за състоянието на публичните финанси и бюджетния дефицит се изостри, след като бившият финансов министър Теменужка Петкова отправи остри критики към премиера Румен Радев.
По време на изявление в кулоарите на парламента тя го обвини в неточни и неверни твърдения относно риска от процедура за свръхдефицит.
Причината според него е, че бюджетният дефицит надхвърля допустимите нива от 3%, което може да доведе до засилен мониторинг, ограничителни мерки и потенциални санкции.
Петкова подчерта, че според нея проблемът не касае 2025 г., а се отнася за 2026 г. Тя допълни, че България формално изпълнява Маастрихтските критерии, благодарение на дерогация, свързана с повишените разходи за отбрана, предаде SafeNews.
„Призовавам премиера Румен Радев да не си служи с лъжи и неверни интерпретации на факти и данни. Проблемът с процедурата за свръхдефицит не касае 2025 г., а 2026 г.“, заяви Петкова.
Тя посочи още, че липсата на приет редовен държавен бюджет е затруднила Министерството на финансите да представи отчет по националния фискално-структурен план.
По думите ѝ разходите, направени от служебното правителство, са били значителни и са усложнили контрола върху публичните финанси в по-дългосрочен план.
Теменужка Петкова заяви, че за 2025 г. дефицитът е около 3,5%, като България, заедно с още 15 държави от ЕС, използва дерогация за разходи за отбрана. По думите ѝ при прилагането на тази мярка страната ще остане в рамките на изискването за дефицит до 3%.
Тя категорично отхвърли обвиненията за манипулиране на данни с цел приемане в еврозоната, като подчерта, че всички показатели са проверени от „Евростат“ и Националния статистически институт и не може да става дума за фалшификации.
„Не е хубаво премиерът Радев да започва своя път в изпълнителната власт с неверни интерпретации и откровени лъжи“, допълни тя.
Петкова настоя и за по-бързо внасяне на проектобюджета за 2026 г., за да стане ясно как правителството планира да стабилизира публичните финанси.
Към спора се включи и бившият финансов министър Владислав Горанов, който също отправи критики към текущото управление. Според него структурният дефицит е резултат от политиките след 2021 г.
Горанов заяви, че ГЕРБ е готова да подкрепи всяка „смислена политика“, стига да има реални предложения за овладяване на бюджета.
Той дори посочи, че част от депутатите на ГЕРБ биха могли да подкрепят разумни мерки, ако бъдат предложени.
По думите му процедурата за свръхдефицит се базира на годишни данни, а за 2026 г. все още няма окончателни показатели, поради което не може да се правят категорични изводи.
Горанов предупреди, че ако още отсега се говори за несправяне с бюджета, това е сериозен сигнал за финансовата стабилност на страната.






