Става популярен още с публикуването на дебютния му роман „Сестра Кери“. Теодор Драйзер влиза в американската литература шумно, скандално и дръзко. Критикува статуквото, шаблонното мислене и живот, става своеобразен летописец, като правдиво и честно отразява промяната в живота и мисленето на хората през 20-30-40-те години на ХХ век. Личният му живот предизвиква не по-малък интерес – има скандални връзки с млади момичета и дори с няколко едновременно. Вторият роман на младия Драйзер е „Джени Гархарт” – историята разказва за съблазнена от сенатор жена – тема, която в онези времена е била табу.
„Американска трагедия“ е върхът не само в творчеството му, но и е един от най-знаковите романи на американската литература изобщо.
Писателят умира на 28 декември през 1971 г. В Холивуд.
„Хората като цяло придават прекалено много голямо значение на думите.“
„Изкуството е складираният мед за човешката душа.“
„Когато даваш любов, даваш всичко.“
„Най-безсмисленото нещо в този свят е всеки опит за точна дефиниция на характера. Всички индивидуалности са съвкупност от противоречия.“
„Животът е за силните. Няма милост за слабите – никаква.“
„Какво значение има човек да спечели целия свят, ако така губи душата си?“
„Една мисъл може да оцвети целия ни свят.“
„Вярвам в завладяващата сила на любовта. Не я разбирам, но вярвам, че тя е най-ароматният цвят в това трънливо съществуване.“
„За да притежаваме мъдрост, първо трябва да сме невежи.“
„Нека никой не подценява нуждата от жалост.“
„Нищо не е доказано, всичко е разрешено.“
Мануела Георгиева, ARTday.bg






