Близо една четвърт от германците подкрепят идеята за управление от една-единствена силна партия, а удовлетвореността от демокрацията е достигнала най-ниското си равнище от началото на дългогодишно социологическо изследване. Това показват резултатите от проучване на Лайпцигския университет, представени в Берлин и цитирани от „Дойче Веле“.

Изследването, което се провежда на всеки две години от 2002 г., отчита засилване на авторитарните и крайнодесните нагласи, на антисемитизма и на недоверието към демократичните институции.

За първи път подкрепата за демокрацията като политическа идея пада под 90% и достига 89,3 на сто. Още по-сериозно е недоволството от начина, по който тя функционира на практика.

Само около една трета от анкетираните са удовлетворени от демокрацията в ежедневието си. В западните германски провинции този дял е 36%, а в източните – едва 22,8%.

Почти половината приемат поне частично идеята за една силна партия

Според проучването 23,2% от германците изрично подкрепят твърдението, че страната се нуждае от една-единствена силна партия, която да представлява цялата национална общност.

В Източна Германия този дял достига 30,9 на сто.

Още около една четвърт от анкетираните изразяват частично съгласие с подобна идея. Така близо половината от участниците в изследването приемат в различна степен възможността за подобен модел на управление.

„Нашата демокрация е под силен натиск“, предупреждава ръководителят на изследването, социалният психолог Оливер Декер.

Според него загубата на обществено доверие създава условия за засилване на стремежа към авторитарно управление.

Крайнодесните нагласи достигат нови върхове

Проучването отчита ръст на крайнодесните убеждения за втори пореден път.

Делът на хората с последователно изразен крайнодесен светоглед достига 6,9%, което е най-високото равнище от 2014 г. насам.

Особено отчетливо нараства националистическото самочувствие, определяно от изследователите като шовинизъм. Категорична подкрепа за подобни възгледи изразяват 19,9% от анкетираните – рекордна стойност за цялата поредица от проучвания.

Същевременно 33,5% от германците идеализират миналото, когато според тях хора като тях са получавали повече уважение.

Близо 15% смятат, че съществуващият ред трябва да бъде разрушен, за да възникне нещо ново. Други 30,4% са убедени, че е необходима радикална промяна на настоящото положение.

Изследователите установяват връзка между подобни нагласи и подкрепата за крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ).

Засилва се и враждебността към малцинствата

Наред с политическото недоволство проучването установява повишаване на антисемитските настроения и на отрицателните нагласи към мюсюлманите.

Делът на анкетираните, изразяващи враждебност към мюсюлманите според използваните в изследването показатели, достига 34,1%.

Това е увеличение спрямо предходните години, макар стойността да остава под пиковото равнище от над 40%, отчетено през 2018 г.

Изследователите разглеждат и антифеминистките нагласи. Подобни твърдения получават подкрепата на 18,3% от участниците. В Източна Германия делът им е намалял значително спрямо 2024 г.

Изследователите виждат възможност тенденцията да бъде обърната

Въпреки тревожните резултати авторите на проучването подчертават, че нарастването на авторитарните нагласи не е необратимо.

Дългосрочните данни показват, че в предишни периоди подкрепата за крайнодесни позиции също е достигала високи стойности, след което е намалявала.

Според изследователите решаващо значение имат действията на политическите институции, способността им да отговорят на обществените проблеми и начинът, по който гражданите възприемат демократичното управление.

Проучването е проведено между 16 март и 3 юни 2026 г. сред 2507 случайно подбрани участници в Източна и Западна Германия.

Източници: материал на Марсел Фюрстенау за „Дойче Веле“ (Deutsche Welle) и данни от Лайпцигското изследване на авторитаризма за 2026 г.