С общата прослава на св. Василий Велики, св. Григорий Богослов и св. Йоан Златоуст светата Църква ясно свидетелства, че те са равни по дарования, заслуги и светост. Макар всеки от тях да има собствен ден за почит, тяхното общо честване подчертава духовното им единство и еднаквото им значение за християнската вяра.

Светители, дадени на Църквата в трудни времена.

Тримата светители са живели и служили в период на тежки борби с ересите и вътрешни разколи. Със своето богословие, проповед и личен пример те укрепили Църквата и я запазили в истината. След блаженото си отминаване тяхната слава не само не угаснала, но продължила да расте сред вярващите.

Още от V век почитта към тях прераснала в дълбоко възхищение, което обаче с времето започнало да поражда опасни крайности. В Константинопол през XI век вярващите се разделили на групи – „василиани“, „григориани“ и „йоанити“, всяка от които издигала един от светителите над останалите.

Видението, което възстановява единството.

Разделението наложило намеса, която според църковното предание дошла от самите светители. Те се явили във видение на св. Йоан Евхаитски, митрополит на Евхаита по времето на византийския император Алекси I Комнин.

Видението носело ясно послание. Тримата светители заявили, че пред Бога няма първи и втори между тях и че всяко предпочитание руши църковния мир. Те поръчали да бъде определен един общ ден за тяхното честване, който да утвърди тяхното равнодостойнство и да прекрати споровете.

Защо празникът е на 30 януари.

По решение на Църквата през 1076 г. за общ празник бил определен 30 януари. Св. Йоан Евхаитски съставил специална тържествена служба, която и до днес се отслужва в православния свят. Така празникът на Тримата светители станал символ на единството, съборността и баланса в богословието.

Празник на богословието и духовното образование.

В по-ново време денят на Тримата светители се чества и като празник на православните богословски факултети и духовни академии. Това не е случайно. Св. Василий Велики, св. Григорий Богослов и св. Йоан Златоуст остават ненадминати учители по вяра, слово и църковна мъдрост – пример за съчетание между дълбоко богословие, пастирска грижа и лична святост.

Тяхната обща прослава напомня, че истинската сила на Църквата е в единството, а не в разделението.