Големият руски писател и драматург Антон Павлович Чехов е роден на 29 януари 1860 г. и бързо се утвърждава като една от легендите на световната литература.
Малко известна е обаче по-интимната страна на живота му – еротичните му писма и разказите за личните удоволствия разкриват непознатата страна на писателя.
Чехов е бил ценител на живота и на удоволствията, а на смъртно легло поискал да му донесат шампанско вместо „безполезната кислородна маска“.
„У човека всичко трябва да бъде прекрасно: и лицето, и дрехите, и душата, и мислите“, пише той, а в друг момент отбелязва:
„Желанието да се служи на общото благо трябва непременно да стане потребност на душата, условие за лично щастие.“
Паралелно с личния живот, Чехов оставя незабравимо литературно наследство. Сред най-известните му разкази са „Степ“, „Каштанът“, „Вишнева градина“, „Иванов“ и „Човекът в калъфа“.
Те отразяват неговия талант да изследва човешката психология, социалните противоречия и съдбата на обикновения човек. Пиесите му като „Вишнева градина“ и „Чайка“ са също сред най-важните приноси към театралното изкуство, като те променят начина, по който се разказва история на сцената.
Той въвежда нововъведения в разказа – потока на съзнанието, отказ от поуката и традиционната структура на историята – които по-късно оказват влияние върху модернистите като Джеймс Джойс.
Според него ролята на писателя е да задава въпроси, а не да дава готови отговори: „Можете да достигнете до убеждения само чрез личен опит и страдания.“
Антон Павлович Чехов умира на 15 юли 1904 г., оставяйки наследство от писания, които и днес вдъхновяват читатели и автори по целия свят.






