Феноменът на Бермудски триъгълник може би вече не е толкова опасен, колкото през средата на ХХ век. Това твърди ученият Роналд Напър, според когото изчезванията на кораби и самолети са били резултат от рядка комбинация от природни фактори, а не от свръхестествени сили.

По думите му мистерията не се е задълбочила с времето – напротив, тя постепенно е избледняла.

Метанът като скритият фактор

В центъра на теорията стои метанът, натрупван хилядолетия под океанското дъно между Бермудите, Флорида и Пуерто Рико. Напър обяснява, че газът се освобождава не постепенно, а на внезапни изблици.

Когато тези отделяния се комбинират с морски течения, климатични условия и магнитни аномалии, могат да възникнат фатални инциденти. Отделно тези сили поотделно не са достатъчни да унищожат кораб или самолет, но заедно създават смъртоносна среда.

Ученият отхвърля теориите за извънземни, портали във времето и паранормални явления. Според него всичко може да се обясни с природни процеси.

Случаят, който превърна района в легенда

Най-известният инцидент остава изчезването на Полет 19 през декември 1945 г. Пет военни самолета на ВМС на САЩ изчезват по време на рутинно учение край Флорида. Малко по-късно изчезва и спасителен самолет.

Машините разполагали с модерно за времето си оборудване – компаси, радари, радиостанции и аварийни системи. Въпреки това не са открити никакви останки.

Този случай поставя началото на вълната от страхове и спекулации около Бермудския триъгълник.

Защо инцидентите почти спряха

От 80-те години насам трафикът през района се увеличава драстично. Самолети и кораби го пресичат ежедневно, но драматичните изчезвания вече липсват.

Според статистиките днес регионът не е по-опасен от други натоварени океански маршрути.

Напър предполага, че:

• магнитните аномалии може да са се изместили

• метановите изхвърляния са намалели или изчезнали

• съвременните технологии елиминират навигационните рискове

Мистерията, която не се задълбочи, а изчезна

Ученият подчертава нещо необичайно – повечето загадки с времето стават по-сложни. Бермудският триъгълник е направил обратното.

Той е достигнал пик на инцидентите си, след което постепенно е изчезнал от новинарските хроники.

Според Напър е възможно опасната комбинация от природни сили просто да е отминала тихо, без човечеството да я разбере напълно.

А ако заплахата вече е история?

Възможно е районът да не е мит, а временно явление – момент, в който природата, технологията и случайността са се срещнали по фатален начин.

И ако това е вярно, най-странното не е, че Бермудският триъгълник е бил опасен.

А че вече не е.

Мистерията може да не крие тайна в бъдещето – тя може да е отговор, който човечеството е пропуснало, докато светът се е променял.