Лоши новини за любителите на тестени изделия: нарастващ брой научни изследвания сочат, че хлябът, пастата и други продукти от зърнени култури могат да отключат или влошат редица психологически симптоми, включително депресия, тревожност и дори шизофрения.

Според специалисти, някои хора са особено уязвими и с всяка хапка тези храни неусетно саботират мозъка им.

Главният „виновник“, сочат учените, е глутенът – естествен протеин, съдържащ се в пшеницата, ечемика и ръжта. Именно той придава структурата и характерната текстура на хлебните изделия. За повечето хора глутенът е безобиден, но при други може да предизвика редица неприятни симптоми като подуване на корема, диария, запек, умора, главоболие и болки в ставите, посочват от Cleveland Clinic.

В по-тежки случаи глутеновата непоносимост може да се развие в целиакия – автоимунно заболяване, при което тялото възприема глутена като вреден нашественик, подобно на вирус. Имунната система атакува и уврежда тънките черва, а последствията далеч не се изчерпват само с храносмилателни оплаквания.

„Възпалението, което започва в червата, не остава само там. То може да има вредно въздействие върху мозъка,“ обяснява д-р Емеран Майер, гастроентеролог и невроучен, пред Psychology Today. „Когато имунните клетки се активират, вагусовата нервна система изпраща сигнал към мозъка, който може да предизвика умора и поведение, наподобяващо депресия.“

При децата това може да се прояви като раздразнителност или симптоми, наподобяващи СДВХ (дефицит на вниманието и хиперактивност), а при възрастните – като „мозъчна мъгла“, промени в настроението или дори по-сериозни психични разстройства.

Депресията е добър пример: докато около 8% от общото население получава диагноза „тежко депресивно разстройство“ през живота си, проучванията сочат, че хората с целиакия са много по-засегнати – при някои изследвания този процент достига до 30%. Целиакията се свързва и с повишен риск от тревожност, панически разстройства и дори шизофрения – според едно изследване, хората с това заболяване са три пъти по-склонни да развият шизофрения спрямо останалите.

Освен възпалението, учените подозират, че увреждането на чревната лигавица при глутенова чувствителност може да попречи на усвояването на важни хранителни вещества за мозъчната функция – витамини от група B, желязо, витамин D, магнезий и цинк. Дефицитът на някой от тях може да доведе до разнообразни психологически симптоми.

Има данни, че при хора с шизофрения често се откриват високи нива на антитела, свързани с глутенова непоносимост – възможна връзка между двете състояния. Тези антитела могат да преминат през плацентата и проучванията показват, че майки с повишени нива излагат децата си на по-висок риск от психотични разстройства.

„Не знаем всичко, но правим още една крачка към разгадаване на тези болести“, коментира проф. Дийна Кели, психиатър в Медицинския университет на Мериленд, посветила последните 15 години на клинични изпитвания при шизофрения и тежки психични заболявания, пред The Telegraph.

Някои изследвания сочат, че безглутеновата диета може да облекчи тревожността, депресията и неврологичните усложнения при хора с целиакия или глутенова чувствителност. В едно проучване участниците съобщават за по-ниски нива на тревожност след една година на безглутенова диета. В други обаче не се отчита съществено подобрение, а при някои случаи тревожността дори остава висока и след изключване на глутена.

Някои специалисти смятат, че част от проблема се дължи и на психологическия стрес от спазването на хронична диета. „Безглутеновият режим сам по

себе си може да допринесе за някои психични или поведенчески затруднения, защото човек трябва да бъде постоянно нащрек,“ обяснява д-р Дебра Силбърг, гастроентеролог и главен научен директор в Beyond Celiac, пред Discover Magazine. „Има и страх от това да излезеш навън и да бъдеш изложен на глутен.“