Нови ограничения за пунктовете за залози и по-строги правила за рекламата на хазарт предвиждат управляващите с подготвяните промени в Закона за хазарта. Това стана ясно по време на заседание на бюджетната комисия, на което депутатите обсъдиха законопроектите за промени в сектора с участието на заместник-министъра на финансите Людмила Петкова.

От заявките на представителите на „Прогресивна България“ и финансовото министерство стана ясно, че пунктовете за залози ще бъдат поставени при същите или сходни ограничения като игралните зали и казината. Повод за това са пропуските в действащата регулация, които позволяват пунктове да работят в близост до училища и в малки населени места.

Проектите за промени бяха подкрепени единодушно в комисията. Депутатите се обединиха около необходимостта от ограничаване на рекламата на хазарт по телевизията и радиото, както и върху билбордове. Според тях текстовете трябва да бъдат прецизирани така, че да не оставят възможности за заобикаляне на забраните.

Все още се обсъжда какви изключения ще бъдат допуснати. Вероятно рекламата ще остане върху спортни екипи и съоръжения. Петкова допусна, че онлайн рекламата също може да бъде разрешена при определени условия и да се разпространява единствено чрез лицензирани посредници заради техническите трудности при пълното ѝ ограничаване.

Депутатите и финансовото министерство ще работят и по разширяване на определението за реклама, така че то да включва продуктовото позициониране. В момента логата на хазартни оператори могат да присъстват в телевизионни предавания и сериали чрез подобни практики.

Около 500 игрални зали и казина са застрашени от затваряне

Людмила Петкова припомни ограниченията, приети през 2024 г., според които игрални зали и казина не могат да работят в близост до училища, университети и детски градини, както и в населени места с под 10 000 жители. По изчисления на Министерството на финансите около 500 обекта може да бъдат затворени през следващата година, ако законът не бъде променен между двете четения.

От тях 318 попадат в ограниченията заради близостта до образователни институции, а други 187 се намират в населени места с под 10 000 жители. Заместник-министърът посочи, че трябва да се прецизира процедурата по закриване, за да не бъдат отменяни решенията на приходната агенция от съда.

По данни на финансовото министерство при затваряне на обектите ще трябва да бъдат възстановени около 17 млн. евро заради все още валидните лицензи. Очакваните пропуснати приходи от данъци и осигуровки се оценяват на 104 млн. евро, а засегнатите работни места – на около 23 800.

Бизнесът предупреди за нелегален хазарт

Докато депутатите определиха хазарта като дейност с негативно влияние върху обществото, представители на бизнеса предупредиха, че прекомерните ограничения могат да доведат до разрастване на нелегалния сектор.

Директорът на КРИБ Боян Митракиев подчерта, че хазартният бизнес включва множество участници и сериозна конкуренция. По повод ограниченията за реклама той предупреди, че не бива да се стига до ситуации, в които спортни състезания не могат да бъдат излъчвани заради лога върху екипите на състезателите. Той даде пример със скиора Радослав Янков и спонсорските обозначения върху спортното му облекло.

Представители на сектора заявиха, че пълната забрана на онлайн рекламата е практически трудно осъществима. Асен Василев от „Продължаваме промяната“ предложи да се търси общоевропейски подход, включително чрез ограничения за рекламата в платформи като Facebook.

Бизнесът възрази и срещу предложението наземният хазарт да бъде облаган по подобие на онлайн операторите с 20% върху разликата между получените залози и изплатените печалби.

Според представителите на сектора физическите обекти имат значително по-високи разходи и обслужват ограничен брой клиенти. Петкова призна, че разходите им са по-големи, и посочи, че предложението трябва да бъде допълнително преценено.

Пунктовете за залози остават във фокуса на спора

Председателят на Сдружението на организаторите на хазартни игри Милен Тотев обърна внимание, че ограниченията за отстояние от 300 метра до училища и детски градини се отнасят за казината и игралните зали, но не и за пунктовете за залози. По думите му в малки населени места могат да бъдат открити по няколко такива обекта, включително непосредствено срещу училища.

Асен Василев също заяви, че пунктовете досега са останали извън част от ограниченията, включително тези за достъп на непълнолетни. Той подчерта, че не е логично да се затварят казина, докато на тяхно място се откриват пунктове за залози.

Депутатът от ГЕРБ Десислава Танева постави въпроса и за т.нар. кеш терминали, чрез които могат да се правят залози. Ограничаването им е заложено в проекта на „Демократична България“, но не и в предложението на правителството.

Психологът Десислава Безинска-Шеинкова, която работи с хора с хазартна зависимост, предупреди за случаи на деца на 10–12 години, които вече залагат чрез чужди профили. Тя настоя и за регулация на стриймърите, които излъчват в реално време как играят хазарт онлайн.

Очаква се промените да бъдат придвижени в кратки срокове и приети заедно с държавния бюджет и пакета от данъчни изменения.