Днес България отбелязва един от най-светлите си национални празници – 24 май, Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Празникът е посветен на създателите на глаголицата – светите братя Кирил и Методий, наричани още Солунските братя, чийто труд полага основите на нашата азбука, култура и духовна идентичност.
Глаголицата, създадена през IX век, е първата славянска азбука. По-късно ученикът на Кирил и Методий – св. Климент Охридски, създава кирилицата, опростен вариант на глаголицата, която става основна писменост за много народи. Днес над 250 милиона души пишат на кирилица – не само в славянски държави като България, Русия, Украйна и Сърбия, но и в страни като Монголия и Казахстан.
Кирилицата е една от трите официални азбуки в Европейския съюз, редом с латинската и гръцката. Освен културна, тя е и геополитическа опора на българската идентичност и приносът ни към общото европейско наследство.
Интересен факт е, че думата „азбука“ произлиза от имената на първите две букви в глаголицата – „аз“ и „буки“. Всяка буква е носела и собствено значение – например: „веди“ (знам), „глаголи“ (говоря), „добро“ (доброта) – превръщайки ученето в духовен път.
Днес, 24 май е ден на признание – към знанието, към книгата, към езика и към онези, които ни учат да мислим и говорим свободно. Това е и празник, който напомня на всички българи колко дълбоки са корените ни в европейската култура – със своя собствена азбука, родена от духа на просвещението.






