Яна Язова е псевдоним на Люба Тодорова Ганчева.
Произхожда от семейство на интелектуалци. Баща ѝ е доктор на философските науки, завършил в Цюрих, Швейцария.
Неин родственик е българският етнограф, библиограф, краевед и книжовник акад. Начов.
Завършва гимназия в София (1930) и славянска филология в Софийския университет (1935).
Публикува стихове, разкази, статии, пътни бележки в периодичния и литературния печат: във вестниците „Литературен глас“, „Литературен преглед“, „Развигор“, „Вестник на жената“, „Дневник“, „Мир“, „Зора“ и в списанията „Светулка“, „Другарче“, „Вяра и живот“ и др.
Член е на Дружеството на детските писатели, Дружеството на жените писателки и на Българския ПЕН-клуб.
Умира в самота и при неизяснени досега обстоятелства.
През 1930 година никому неизвестната Люба Ганчева дава своя тетрадка със стихове на международно известния учен и интелектуалец Александър Балабанов.
Той веднага оценява нейния талант и измисля псевдонима Яна Язова, с който тя остава в литературната ни история.
Изключителната красавица и бащата на две дъщери са обект на язвителни коментари от обществото и пресата.
Нея я наричат „правописната грешка на Балабанов”, който пък проваля брака ѝ с милионера Ганчо Табаков, макар последният така и да не събира смелост да се разведе с жена си.
Странната им любов оцелява 15 години, но обещанието им да се обичат вечно остава непроменено до края на живота им.
Двамата наистина се обичат и отчаяно търсят възможност да бъдат непрекъснато заедно – наемат тайни и явни квартири, пътуват из страната, бягат за кратко в чужбина.
С годините и болестите, които го налягат, раздялата им постепенно става факт. Яна Язова все пак се омъжва за друг.
Но тя продължава да мисли за него, да се тревожи за здравето му, да му пише писма.
„Eдин звяр, допуснат в човешкото общество, може да превърне хората в глутница.“
„Най-опасният политик е простият. Защото той искрено и с чисто сърце няма да пожали никакви средства, за да направи всички хора като себе си.“
„Робът освобождава себе си само чрез грешките на тирана.“
„Не превръщайте мисленето в глухота!“
„Пътят на смъртта е най-краткият.“
„Най-трудно простият човек казва две думи: сгреших и благодаря. За него те са въпрос на чест.“
„Наградата и наказанието не идат отвън. Всеки сам себе си наказва и награждава.“
„Безкрайното голямо и нищото си приличат.“
„Грешките се разбират късно. Затова са грешки.“
„Да си оригинален не винаги значи да си свой.“
„Лицето на скромността, показано пред нас е обида, защото чрез него ни се изтъква, че ние сме опасни завистници.“
Източник: ARTday.bg