В този ден светата Църква е определила спомен за грешницата, помазала с миро Господа малко преди спасителните Му страдания.
Възпоменаването на тази жена е установил сам Спасителят – да се разказва по цял свят това, което тя е извършила, подбудена от искрено покаяние и най-топла обич към Иисуса Христа. Тя е станала преди това свидетел на състраданието, с което Христос се отнася към всички грешници, особено в този момент, когато влязъл в дома на един прокажен, считан за нечист и лишен от общение с човеците. Жената се е надявала, че Иисус както е излекувал прокажения, ще излекува и нейната грешна душа.
Евангелията разказват сцена от Витания, където до Исус се приближила жена и изляла върху главата му миро.
Мирото, което грешницата изляла върху главата на Господа, струвало 30 сребърника.
Това предизвикало недоволството на учениците Му, особено на Юда, който изтъкнал, че вместо да се прахосва мирото може да се продаде и парите да се раздадат на бедните. Господ се застъпил за жената, казал да не й пречат в това добро дело, защото тя Го подготвя за предстоящото Му погребение. Затова и за нейното дело ще се разказва по цял свят.
Но Иисус, като разбра това, рече им: защо смущавате жената? Тя извърши добро дело за Мене:
защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате;
като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение.
Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и това, що тя извърши.
Евангелие от Матей






