Оптимистичните прогнози за „бързо възраждане“ на Венецуела след евентуална политическа промяна звучат убедително в публичното пространство. Според Венцислав Ангелов, бивш български посланик в Каракас, тези оценки са далеч от реалността. А тя е сложна, рискова и изпълнена с неизвестни.
Една от основните заблуди е, че американските нефтени компании могат за кратко време да започнат масов добив, износ и преработка на венецуелски нефт. Ангелов посочва, че дори без да си нефтен експерт, е ясно колко тежко е състоянието на сектора.
Инфраструктурата е в разпад още отпреди управлението на Николас Мадуро, а днес положението е още по-тежко. Липсват работещи съоръжения, логистика, транспортни възможности до основните пристанища и подготвени кадри. За да започне реален добив и износ, ще са нужни бързи инвестиции за милиарди долари. При сегашната несигурност не е ясно дали частни компании изобщо биха поели такъв риск.
Друг ключов въпрос е кой контролира венецуелската държавна администрация и нефтената индустрия. Според Ангелов това отдавна не е само Каракас. Куба има дълбоко и системно влияние в управленските структури и службите, факт, който често се подценява.
На този фон гръмките изявления на Доналд Тръмп за „брилянтна операция“, която едва ли не слага край на „проблема Венецуела“, изглеждат прибързани. Дори ЦРУ да разполага с анализи от място, политическите решения очевидно изпреварват реалната оценка на риска.
Кой ще управлява страната на място остава напълно неясно. Фигури като Мария Корина Мачадо и Хуан Гуаидо разполагат с ограничена обществена подкрепа. Опозицията е разпокъсана и слабо организирана. Военните също не са сигурен партньор – голяма част от тях остават свързани с „чавизма“ и различни вътрешни, често корупционни схеми.
В същото време значителна част от населението е въоръжена още от времето на Уго Чавес. Оръжие има много, а насилието във Венецуела не е хипотетичен риск, а ежедневна реалност от години. Според Ангелов не бива да се подценява възможността за масови сблъсъци при всяка по-сериозна дестабилизация.
Въпросите не спират дотук. Все повече европейски държави, включително такива, традиционно толерантни към външната политика на САЩ, поставят под съмнение легитимността на подобна „операция“ от гледна точка на международното право.
Остава и въпросът за цената на евентуална ескалация. Ако се стигне до сериозно насилие и жертви, политическите последици ще бъдат тежки. Включително за самия Тръмп, който продължава да демонстрира увереност и дори надежди за международно признание.
Заключението на Венцислав Ангелов е ясно. Във Венецуела отговорите са малко, а въпросите стават все повече. Най-опасната илюзия е, че страната може да бъде „оправена“ бързо, лесно и с шумни политически декларации.
каква ООН, какви 5 лв? кучетата си лаят, а US керванът си върви...Америка на Trump: партньорите стават излишни, нужни са само подчинени...







Грингос Пендехос
11.01.2026 16:13Колективосите така ще го турят на тъпите грингос, не е истина. Само ги чакат да дойдат.