Високият холестерол рядко дава признаци, които да накарат човек да потърси лекар. Междувременно обаче в стените на артериите могат постепенно да се натрупват атеросклеротични плаки, които увеличават риска от инфаркт и инсулт.
„Чувствам се добре“ не означава непременно, че сърдечносъдовото здраве е в норма. Именно затова проследяването на холестерола и оценката на индивидуалния риск са важни още преди появата на оплаквания.
За значението на профилактиката, наследствеността и съвременното лечение разговаряме с д-р Добрин Калчев, кардиолог с над 10 години клиничен опит, част от екипа на специализирана болница по кардиология във Варна.
Повишеният LDL-холестерол, известен като „лош“ холестерол, обикновено не причинява симптоми. Човек може да води активен живот и да се чувства напълно здрав, докато в кръвоносните му съдове се развива атеросклероза.
„Липидният профил не може да се познае по усещане“, подчертава д-р Калчев. Според него една от най-опасните заблуди е убеждението, че доброто самочувствие означава липса на риск.
Инфарктът често изглежда като внезапно събитие, но процесите, които го предхождат, могат да се развиват в продължение на десетилетия. Натрупването на холестерол в артериалната стена може да доведе до образуване на плака, а нейното разкъсване и последващото образуване на тромб да прекъснат кръвоснабдяването на сърдечния мускул.
Според кардиолога LDL-холестеролът е сред най-важните показатели за оценка на риска от атеросклероза. Значение имат не само измерената стойност, но и колко дълго тя остава повишена.
Оценката обаче не се прави изолирано. Възрастта, кръвното налягане, тютюнопушенето, диабетът и фамилната обремененост също влияят върху общия сърдечносъдов риск.
Липидният профил обичайно включва общ холестерол, LDL-холестерол, HDL-холестерол и триглицериди. Според резултатите и останалите рискови фактори лекарят преценява дали са необходими промени в начина на живот, медикаментозно лечение или комбинация от двете.
Нормалното тегло и редовната физическа активност са полезни, но не изключват висок холестерол. При фамилната хиперхолестеролемия например LDL може да бъде повишен още от детството поради наследствени особености.
Особено внимание е необходимо, когато близък роднина е имал инфаркт или инсулт в сравнително ранна възраст или в семейството има доказано високи стойности на холестерола.
„Фамилната история не определя бъдещето ни, но може да ни помогне да го разберем и променим навреме“, посочва д-р Калчев.
Затова профилактиката не бива да се отлага до появата на симптоми или до достигането на определена възраст.
Кардиологът откроява няколко погрешни представи, които могат да отложат необходимите изследвания и лечение:
„Ако се храня здравословно, няма да имам висок холестерол.“ Храненето има значение, но организмът също произвежда холестерол, а генетичните фактори могат да окажат съществено влияние.
„Лекарствата за холестерол са по-опасни от самия холестерол.“ Всяка терапия може да има нежелани реакции, но при ясни медицински показания ползите от лечението могат значително да надхвърлят рисковете. Решението трябва да се взема с лекар.
„Спортувам и съм с нормално тегло, така че нямам проблем.“ Физическата активност намалява редица рискове, но не премахва наследствената предразположеност.
„Нямам симптоми, следователно няма нужда от изследвания.“ Високият LDL може да остане незабелязан с години, поради което лабораторният контрол е важен.
Подходът зависи от индивидуалния риск, стойностите на LDL-холестерола и наличието на други заболявания. При хора с преживян инфаркт, доказана атеросклероза, определени форми на диабет, фамилна хиперхолестеролемия или силно повишен LDL медикаментозното лечение може да бъде особено важно.
Днес лекарите разполагат с различни липидопонижаващи терапии, които могат да бъдат съчетавани според нуждите на пациента. Целта е да се постигне подходящо за конкретния риск понижение на LDL и то да се поддържа във времето.
Д-р Калчев подчертава, че ранният контрол може да намали натрупващото се въздействие на високия холестерол върху артериите. След инфаркт лечението също е от съществено значение, но тогава вече се цели и предотвратяване на повторни сърдечносъдови събития.
Посланието на кардиолога е ясно: не чакайте болката, за да проверите холестерола си. Познавайте семейната си история, следете лабораторните показатели и обсъждайте резултатите с лекар.
Редовните изследвания, балансираното хранене, физическата активност и правилно подбраната терапия могат да помогнат за намаляване на риска от инфаркт и инсулт.
Най-важната стъпка е да познавате риска си навреме, вместо да разберете за него едва след сериозно сърдечносъдово събитие.






