Възобновяването на съвместния натиск на Съединените щати и Израел срещу Иран беше очаквано още от миналото лято.

Част от привържениците на дипломацията възлагаха надежди на ядрените преговори между Вашингтон и Техеран, провеждани в Оман и Швейцария. Въпреки това мнозина наблюдатели се съмняваха, че разговорите ще доведат до реален пробив и ги възприемаха по-скоро като дипломатическа фасада.

Това пише директорът на Института за международни отношения в Рим Натали Точи в анализ за списание Foreign Affairs.

Политика на сила вместо дипломация

Според автора през последната година администрацията на американския президент Доналд Тръмп е предприела военни действия в редица държави – включително Ирак, Иран, Нигерия, Сирия, Сомалия, Венецуела и Йемен – без широка международна подкрепа.

В този контекст новината за нов военен удар срещу Иран, при положение че дипломатическите усилия формално продължават, предизвиква по-скоро чувство на тъга, отколкото изненада, посочва Точи.

Реакцията на Европа

Много по-изненадваща според нея е била реакцията на европейските държави. Авторът отбелязва, че ако външен наблюдател се опитва да разбере ситуацията само по официалните позиции на европейските лидери, би останал с впечатлението, че именно Иран е започнал конфликта.

Липсата на категорично осъждане на американско-израелските действия, според Точи, отразява продължаващата геополитическа зависимост на Европа от Вашингтон. Въпреки това е впечатляващо доколко официалната реторика, по думите ѝ, пренаписва реалността, за да избегне откритото противоречие между политическите действия и заявените европейски ценности.

Позициите на европейските лидери

В публикации в социалните мрежи председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен припомни санкциите на Европейския съюз срещу иранското ръководство и осъди „безразсъдните и неизбирателни атаки на Иран срещу съседни държави“.

От своя страна председателят на Европейския парламент Роберта Мецола призова да се сложи край на „ерата на диктаторите в Иран“.

Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че Германия споделя интереса на САЩ и Израел да бъде прекратен „терорът на този режим и опасните му ядрени и балистични програми“. По думите му „сега не е моментът да се четат лекции на партньорите и съюзниците“.

Общата позиция на Е3

Страните от т.нар. „Е3“ – Франция, Германия и Великобритания – публикуваха съвместно изявление, в което „най-категорично“ осъдиха иранските атаки срещу държави в региона.

В последващо съобщение трите държави обявиха готовност да защитят интересите си и тези на съюзниците си, включително чрез „необходими и пропорционални отбранителни действия“ срещу ирански ракетни и дронови способности.

Различни гласове в Европа

Не всички европейски държави обаче следваха една и съща линия. Според анализа страни като Испания, Норвегия и Дания открито са определили случилото се като нападение, а в някои случаи дори са го осъдили.

Други, сред които Италия, са подкрепили действията на САЩ и Израел, въпреки че според автора Вашингтон дори не е предупредил предварително италианския министър на отбраната.

Дилемата на европейската политика

Точи посочва, че европейската външна политика традиционно се представя като основана на ценности и международно право. С връщането на политиката на силата в международните отношения обаче европейските държави все по-често използват прагматичен подход.

Това поражда обвинения в лицемерие – особено в региони като Близкия изток, където колониалното наследство, близките отношения с Израел и следването на политиката на САЩ правят европейската позиция уязвима за критики.

Три възможни пътя

Според автора има три начина Европа да се справи с това противоречие.

Първият е да намали разминаването между думи и действия, като реално следва собствените си ценности. Подобен подход беше приложен – макар и не идеално – в подкрепата за Украйна.

Вторият е пълният отказ от нормативна реторика – модел, който според анализа следва Доналд Тръмп, разчитайки открито на политиката на силата без претенции за спазване на международното право или одобрение от ООН.

Третият – и според автора най-често използваният – е създаването на „паралелна реалност“, при която европейските лидери продължават да говорят за норми, но ги прилагат към интерпретация на събитията, която избягва директния сблъсък с реалността.

Пропуснат шанс за дипломация

Особено показателно е, че спорът се развива около Иран – тема, при която Европа вече е постигала дипломатически успех. Преди повече от десетилетие европейските сили участваха активно в договарянето на Съвместния всеобхватен план за действие – международното споразумение, целящо ограничаване на иранската ядрена програма.

По-късно обаче именно администрацията на Тръмп се оттегли от договореностите.

Според Точи европейските лидери все още са имали възможност да заемат по-независима позиция – например като определят конфликта като нарушение на Устава на ООН и настояват за дипломатическо решение в рамките на Съвета за сигурност на ООН.

Дори подобна стратегия да не беше гарантирала успех, тя би могла поне да защити политическата последователност на Европа и да укрепи нейната роля в международната политика, заключава авторът.