Татуирането представлява въвеждане на пигменти в дермата – по-дълбокия слой на кожата, чрез многократни убождания с игла. Част от пигмента остава там, задържан от клетки на имунната система, което позволява изображението да се запази дълго време.
Процедурата обаче нарушава защитната бариера на кожата и въвежда чужди вещества в организма. Именно това обяснява част от известните рискове.
Един от въпросите, които привличат вниманието на учените, е какво се случва с пигментите след татуиране.
Изследвания показват, че част от микроскопичните частици могат да се придвижват чрез лимфната система и да се натрупват в лимфните възли.
Лимфните възли са важна част от имунната защита на организма. Те участват във филтрирането на лимфната течност и в реакциите срещу чужди вещества.
Наличието на пигменти в тях не означава непременно заболяване. Все още обаче се проучва как дългосрочното излагане на определени вещества влияе върху тъканите и имунните процеси.
Съставът на мастилата също е от значение. Различните продукти могат да съдържат органични пигменти, метали и други химични съединения, а качеството и чистотата им не са еднакви.

Това е един от най-обсъжданите въпроси през последните години.
Някои наблюдателни проучвания породиха съмнения за възможна връзка между татуировките и лимфома – група злокачествени заболявания на лимфната система.
Но научните данни засега не позволяват категоричен извод.
Систематичен обзор и метаанализ, публикуван през 2025 г. в научното списание eClinicalMedicine, разглежда четири наблюдателни проучвания с общо 17 941 участници.
Авторите не установяват статистически значима връзка между наличието на татуировки и развитието на лимфом.
Те обаче подчертават, че качеството на наличните доказателства е ограничено и са необходими допълнителни мащабни изследвания.
Следователно към момента няма убедителни научни доказателства, че татуировките причиняват рак, но дългосрочната им безопасност не е изяснена напълно.
За разлика от предполагаемата връзка с онкологични заболявания, рискът от инфекции при татуиране е добре установен.
Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) предупреждава, че нестерилните игли и оборудване могат да доведат до бактериални инфекции и предаване на инфекции, пренасяни чрез кръвта, включително хепатит.
Опасност може да представлява и самото мастило.
Според FDA бактерии и други микроорганизми са откривани дори в запечатани опаковки с мастило за татуировки.
При инфекция могат да се появят засилващо се зачервяване, болка, подуване, гнойна секреция и повишена температура.
В тежки случаи е необходимо лечение с антибиотици, а понякога и болнична помощ.
Затова изборът на студио с високи хигиенни стандарти е съществена част от намаляването на риска.

Друг доказан риск са алергичните реакции към пигментите.
Те могат да се проявят със сърбеж, обрив, подуване или възпалени участъци по линиите на татуировката.
Особено внимание се обръща на някои червени пигменти, с които са свързани множество описани кожни реакции.
Любопитното е, че алергията невинаги се появява непосредствено след процедурата. Възможно е кожата да реагира месеци или години по-късно.
При някои хора се образуват грануломи – малки възпалителни възелчета около чуждия материал, или келоидни белези при предразположение към такова зарастване.
Татуирането може да бъде проблем и за хора с определени активни кожни заболявания, включително псориазис и екзема.
Притесненията за химичния състав на мастилата доведоха и до регулаторни мерки.
В Европейския съюз са въведени ограничения върху хиляди опасни вещества, които могат да присъстват в мастилата за татуировки и перманентен грим.
Правилата са част от европейския регламент REACH и целят намаляване на излагането на вещества с потенциално канцерогенни, мутагенни, токсични или алергизиращи свойства.
Ограниченията започнаха да се прилагат през 2022 г., като за определени пигменти беше предвиден по-дълъг преходен период.
Това не означава, че всички мастила, продавани в ЕС, са напълно безрискови. Регулацията има за цел да намали известните химични опасности.

Съществува и друг, сравнително рядък проблем.
Някои хора съобщават за парене или подуване в областта на татуировката по време на изследване с магнитен резонанс.
Според FDA подобни реакции са редки и обикновено краткотрайни.
Наличието на татуировка само по себе си не е причина човек да се отказва от необходимо медицинско изследване. Важно е обаче предварително да уведоми медицинския екип.
Специалистите препоръчват няколко основни предпазни мерки:
Макар съвременните лазерни технологии да позволяват премахване на много татуировки, процедурата невинаги е лесна.
Често са необходими няколко сеанса, а някои цветове се отстраняват по-трудно от други.
Възможни са болка, промени в пигментацията на кожата и образуване на белези.
Освен това учените продължават да изследват какво се случва с пигментите и продуктите от разграждането им при лазерното третиране.
Затова татуировката трябва да се разглежда като дългосрочно решение, а не като украса, която непременно може да бъде премахната без последствия.
Татуировките не са безрискови, но това не означава, че непременно увреждат здравето на всеки татуиран човек.
Най-добре установените опасности са инфекциите, алергичните реакции, възпаленията и образуването на белези.
Въпросите за дългосрочното влияние на пигментите върху имунната система и евентуалната връзка с някои онкологични заболявания все още изискват допълнителни изследвания.
Едно е сигурно: красивата рисунка върху кожата не е само естетичен избор. Тя е и медицинска процедура, при която качеството на материалите, хигиената и индивидуалното здравословно състояние имат значение.






