Едва ли в съвременната ни история може да посочим друг кабинет, който толкова нагло да е реализирал политики в услуга на чужда държава. Колкото кабинета на Денков, който изцяло се е поставил в полза единствено на украинския интерес.
И всичко това щеше да бъде комично, ако не беше тъжно. Защото е ужасно тъжно да си избираме украинка за „Мис България“. Като че ли няма красиви българки у нас, защото е ужасно тъжно съветник на Зеленски да е министър на отбраната на България. Като че ли няма български патриоти за тази работа. Защото е безкрайно тъжно да подчиняваш българска армия на интересите на друга чужда армия, която дори не е в НАТО. Защото е безумно тъжно чуждо знаме да се вее на свещени за един народ места.
Тъжно е. Тъжно е министри от български кабинет ежедневно да бръщолевят глупости, обяснявайки собственото си безгръбначие с руска пропаганда, например.
Днес един глупендер, който по ирония на съдбата е български транспортен министър. Заяви, че драмата на родните зърнопроизводители и украинския внос на пшеница бил следствие от руската пропаганда. А мозъкът ти Гвоздейков следствие от чия пропаганда е?
Предполагам, че следващият ход на Тагарев е да обяви война на Китай, за да изненада Русия в гръб!
И на човек му се иска да го попита този идиот: абе, делфин. Поляците също ли се подчиняват на руска пропаганда, при положение, че са най-изявения враг на Руската федерация?
Ама, всъщност, какъв е смисъла да го питаш този, каквото и да е било. При положение, че вече е ясно, че за неговата душа спасение няма, а той отдавна се кланя на чужди богове.
Тъжно е да си се предал, още преди боя да е започнал. Тъжно е да си насран гъз.
И в този ред на мисли, хайде вече Киро, Денков, Пеевски и Борисов да не се правят на две и половина, а да издигат Кличко за кмет на София. За да си поема града украинеца! А мишокът Денков пък да отива на черджето и да предава властта на другаря Зеленики, щото няма да се изненадам ако след прословутите вече “Конституционните промени” на Народното събрание най-накрая напишем: “Слава на Украйна! Слава на националните предатели!”
Васил Петев






