Много ми харесва Айнщайн и заключението му, че ако много дълго гледаш напред, рано или късно ще видиш задника си. Предполагам, че затова Делян Пеевски днес, толкова ясно вижда Бареков. Което пък ме подсеща, че „Лев Инс“ са сложили билборд – реклама върху задник. Което е стратегически ход, единствено в случай че си се таргетирал върху глистите като специфична, но предпочитана аудитория.
Работа е там, че всъщност няма никаква разлика между амебите, участващи в българския „политически живот”. За мен тук единствено става дума за двете бузи на един и същ задник. Това поне виждам аз у нас. Това виждам и в Европа, а и в САЩ. Последното, за шок на баба Поптодорова, не ме прави путинофил, а просто обикновен наблюдател. Сори, бабе, ама това е истината. И времето ще го потвърди. И без да се мажа с подлизурковско кремче, платено от Рюте.
Европа обръща палачинката спрямо Русия. Правят го постепенно и в Унгария, и в Германия, и в Словакия, както и в ред други европейски държави. Тон даде Тръмп, а Баце пък ще си изпотроши футболните крачка, само и само максимално бързо да последва шефовете си отвъд океана.
Безхарактерни са повечето европейски политици. Същите насрани задници като тези у нас. Мъже с поли, духовни педерасти, давещи се в безкрайната вагина на своите страхове. Били на три океана, докато реално не могат да видят по-далеч от Искърското дефиле. Асен и Киро били техните пророци, а пророците пък се оказаха единствено едни жалки наемници, живеещи под наем в своето измислено Airbnb.
Жалко. А можеха поне да са прочели „Само за мъже”, вместо да си бъркат с мръсни пръсти по парапетите, превръщайки в тъжно представление своята интелектуална и политическа импотентност.
Васил Петев