Психичните разстройства са втората водеща причина за години живот с увреждане у нас, което подчертава необходимостта от по-добра превенция, ранна диагностика и достъпна подкрепа.
По данни, цитирани от здравното ведомство, в световен мащаб над един милиард души живеят с психично разстройство. Сред най-разпространените състояния са депресивните и тревожните разстройства.
Тази година Световната здравна организация (СЗО) поставя акцент върху необходимостта хората с личен опит в областта на психичното здраве да участват активно в решенията, които засягат живота им.
Световният ден на психичното здраве преминава под мотото „Гласът на личния опит: истински гласове, реална промяна“.
Кампанията на СЗО насочва вниманието към хората, които живеят или са живели с психични разстройства, и към значението на техния практически опит за подобряването на здравните системи.
Според организацията те не трябва да бъдат възприемани единствено като получатели на медицински услуги, а като равноправни партньори при разработването на политики, планирането на лечението и оценяването на качеството на грижите.
Целта е здравните услуги да бъдат по-достъпни, по-ефективни и съобразени с реалните потребности на хората.
Един от основните акценти на тазгодишната кампания е деинституционализацията – преминаването от продължителен престой в психиатрични институции към услуги за лечение, рехабилитация и подкрепа в общността.
Според СЗО този модел позволява на хората да запазят връзката със семействата си, да участват по-активно в обществения живот и да получават необходимата грижа при зачитане на човешкото им достойнство и права.
Данните, представени от Министерството на здравеопазването, показват, че напредъкът в световен мащаб остава ограничен.
Само 9% от държавите са завършили напълно процеса на деинституционализация, докато 53% все още се намират в началния му етап.
Същевременно 49% от регистрираните приеми в психиатрични болници са принудителни, а 23% от болничните престои продължават повече от една година.
Тези показатели поставят въпроси за достъпа до алтернативни форми на лечение и подкрепа извън болничната среда.
Проучването на СЗО „Атлас за психичното здраве 2024“ показва, че включването на засегнатите хора в разработването на здравни политики и услуги все още не е утвърдена практика навсякъде.
Според цитираните данни:
От Министерството на здравеопазването заявяват, че ще продължат усилията за подобряване на психичното здраве в България.
Сред основните приоритети са превенцията, ранната подкрепа, по-добрият достъп до качествени здравни услуги, защитата на човешките права и засилването на сътрудничеството между различните институции и сектори.
Ведомството подчертава, че в центъра на тези политики трябва да бъде човекът – неговото здраве, достойнство, права и възможност да участва активно в решенията, които го засягат.






