Снимка: Wikipedia Доналд Тръмп, Владимир Путин и Си Дзинпин се срещнаха днес в китайския град Шънджън за разговори, в които сред основните теми бяха стратегическата стабилност, ядрените оръжия и международните конфликти. Самият факт, че лидерите на трите държави разговарят заедно, предизвика сравнения с Ялтенската конференция от 1945 г.
Анализ на Reuters още преди срещата отбеляза, че възможността за договорености между големите сили поражда безпокойство сред държавите, които не участват пряко в разговорите. Особено чувствителни остават въпросите за Украйна и Тайван.
Символиката е очевидна: трима лидери, представляващи държави с огромно военно, икономическо и политическо влияние, обсъждат проблеми, които засягат далеч повече страни от техните собствени.
За да се отговори на този въпрос, трябва да се върнем към една съвсем различна международна обстановка - последните месеци на Втората световна война.
Февруари 1945 г.: Войната още не е приключила, но победителите вече са известни
На 4 февруари 1945 г. американският президент Франклин Делано Рузвелт, британският премиер Уинстън Чърчил и съветският лидер Йосиф Сталин се събират в двореца „Ливадия“ край Ялта, на Кримския полуостров.
Германия продължава да воюва, но нейното поражение изглежда въпрос на време.
Червената армия е навлязла дълбоко в Централна Европа и се приближава към Берлин. Западните съюзници напредват към германската територия от другата страна. В Тихия океан обаче войната срещу Япония продължава, а американското командване очаква, че окончателната победа може да изисква значителни допълнителни усилия.
Тримата лидери са съюзници, но не преследват напълно еднакви цели.
За Сталин основният въпрос е сигурността на СССР. Съветският съюз е понесъл огромни човешки и материални загуби, а германските нападения през двете световни войни са затвърдили стремежа на Москва да разполага с приятелски или зависими правителства по западните си граници.
Рузвелт поставя акцент върху създаването на нова международна организация, която да предотвратява бъдещи войни. Същевременно той иска СССР да се включи във военните действия срещу Япония.
Чърчил се стреми да запази европейското равновесие и британското влияние, като ограничи възможността съветското военно присъствие да се превърне в трайно политическо господство.
Различията са сериозни, но необходимостта от сътрудничество все още е по-силна от тях.
Противно на разпространената представа, Ялтенската конференция не завършва с един-единствен документ за подялба на света.
Постигнати са няколко групи договорености, свързани с бъдещето на Германия, Полша, освободените европейски държави, Организацията на обединените нации и войната срещу Япония.
Германия трябва да бъде окупирана и поставена под съюзнически контрол. Предвиждат се окупационни зони, като Франция също получава право на собствена зона за сметка на британската и американската. Берлин трябва да бъде разделен на сектори. Съюзниците потвърждават намерението си да премахнат германския милитаризъм и нацизма и обсъждат репарациите.
За Полша е постигнат компромис относно границите и управлението. Източната ѝ граница трябва да следва приблизително линията „Кързън“, а териториалните загуби на изток да бъдат компенсирани на запад и север. Предвижда се реорганизиране на временното правителство и провеждане на свободни избори.
Приета е Декларацията за освободена Европа. Тя съдържа ангажимент за съдействие при създаването на демократични институции и представителни правителства в освободените държави.
Постигнат е напредък към учредяването на ООН. Договорена е процедурата за гласуване в бъдещия Съвет за сигурност, включително специалното положение на постоянните членове. Решено е учредителната конференция да започне на 25 април 1945 г. в Сан Франциско.
СССР се съгласява да се включи във войната срещу Япония. В тайно споразумение Москва поема ангажимент да започне военни действия два или три месеца след капитулацията на Германия. В замяна са договорени териториални и стратегически придобивки в Далечния изток, включително Южен Сахалин и Курилските острови.
Това са конкретните решения, записани в документите.
Сред тях обаче няма общо споразумение, което изрично да разделя всички европейски държави между Съветския съюз, Съединените щати и Великобритания.
Именно тук започва големият исторически спор.
Една от съществените особености на конференцията е, че дипломатическите преговори следват военните събития, а не обратното.
Когато Сталин сяда на масата срещу Рузвелт и Чърчил, съветските войски вече се намират на територията на редица източноевропейски държави.
Москва има възможност да влияе пряко върху политическите процеси в тези страни. Западните съюзници могат да настояват за демократични гаранции, но разполагат с ограничени практически средства да наложат изпълнението им там, където няма тяхно военно присъствие.
Тази обстановка е ключова за разбирането на Ялта.
В американската историография дълго време съществува спор дали Рузвелт е направил прекалено големи отстъпки на Сталин. Критиците му твърдят, че американският президент е допуснал Източна Европа да попадне под съветско господство.
Други изследователи поставят въпроса какви реални алтернативи е имал Вашингтон. За да промени положението в държавите, вече контролирани от Червената армия, американската дипломация би трябвало да разполага със средства за натиск, каквито в края на войната са силно ограничени.
Историкът Серхий Плохий в изследването си Yalta: The Price of Peace разглежда конференцията през документите и интересите на трите държави. Неговият подход показва, че решенията не могат да бъдат обяснени единствено с личните качества или грешките на отделните лидери. Те са резултат от сложни военни, дипломатически и стратегически обстоятелства.
Американският Държавен департамент също отбелязва в историческия си преглед, че обвиненията към Рузвелт за „предаването“ на Източна Европа на СССР не отчитат всички обстоятелства и направените взаимни отстъпки.
Това не означава, че Ялта е била лишена от значение. Но поставя под съмнение представата, че тримата лидери са разполагали с неограничена свобода да определят бъдещето на континента.
Ако от американска гледна точка Ялта често се разглежда като труден дипломатически компромис, за много поляци тя остава символ на решения, взети без тяхното участие.
Полша е сред държавите, заради които Великобритания влиза във Втората световна война. Въпреки това полското правителство в изгнание не участва в конференцията, на която се обсъждат границите и бъдещото управление на страната.
На 15 февруари 1945 г. полският посланик във Вашингтон официално предава протестна декларация.
В нея полското правителство заявява, че решенията са взети без негово участие и съгласие, и оспорва правото на трите сили да определят бъдещето на Полша по този начин.
Този документ е особено важен, защото показва реакцията на засегнатата страна непосредствено след конференцията, а не само по-късните исторически оценки.
Полските възражения са насочени както срещу териториалните промени, така и срещу опасността обещаните свободни избори да останат неизпълнени.
Последвалите събития засилват тези опасения. Съветското влияние върху полската политика нараства, опозицията е подложена на репресии, а изборите през 1947 г. протичат при сериозни нарушения.
Тук възниква въпросът дали проблемът е бил в самите договорености от Ялта, или в последвалото им неизпълнение.
От юридическа и документална гледна точка обещанията за демократично управление съществуват. От политическа гледна точка обаче не са създадени достатъчно надеждни механизми, които да гарантират тяхното спазване.
Двете обстоятелства не се изключват взаимно.
Съветската историческа традиция поставя акцент върху друга страна на конференцията — необходимостта от сътрудничество между победителите и създаването на следвоенна система за сигурност.
От гледна точка на Москва събитията не могат да бъдат отделени от мащаба на разрушенията и жертвите, понесени от СССР.
Стремежът да се предотврати ново нападение от запад се превръща в основен аргумент за съветската политика в Източна Европа.
В този прочит Ялта е дипломатическо признание за ролята на СССР в победата над нацистка Германия и за неговото място сред държавите, които ще определят следвоенната сигурност.
Но и тук съществува важно разграничение.
Необходимостта от гаранции за национална сигурност не означава автоматично право да се определя вътрешнополитическото устройство на съседни държави.
Именно противоречието между тези две позиции - съветското разбиране за сигурност и декларираното право на народите да избират своето управление - се превръща в един от основните конфликти на следвоенна Европа.
Затова Ялта може да бъде разглеждана едновременно като опит за изграждане на международно сътрудничество и като конференция, чиито компромиси не успяват да предотвратят бъдещото противопоставяне.
За България представата, че всичко е решено в Ялта, е особено неточна.
Още през октомври 1944 г. Чърчил и Сталин обсъждат в Москва разпределението на влиянието на Балканите.
Тогава се появява прочутото „процентно споразумение“, описано впоследствие в мемоарите на британския премиер.
В първоначалното предложение на Чърчил за България е записано 75% съветско влияние и 25% за останалите. За Румъния е предвидено 90% съветско влияние, а за Гърция - 90% британско.
Тези проценти не представляват официален международен договор. Те са част от неформален разговор за политическото влияние в регион, в който военните действия вече променят съотношението на силите.
Към февруари 1945 г. България се намира под силно съветско военно и политическо влияние. След 9 септември 1944 г. страната се управлява от Отечествения фронт, а Съюзническата контролна комисия действа при водещата роля на СССР.
В следващите години комунистическата партия постепенно установява пълен контрол върху държавата.
Този процес обаче не е резултат от един-единствен документ, подписан в Ялта. Той се развива под въздействието на военното положение, вътрешнополитическите конфликти, съветската политика и последвалите международни договорености.
Българският пример показва защо историческите събития трудно могат да бъдат сведени до една конференция или до решенията на няколко личности.
В разказите за конференцията често се акцентира върху последвалата Студена война. Така на заден план остава друга важна част от нейното наследство.
Именно в Ялта трите сили постигат съществен напредък към създаването на Организацията на обединените нации.
Рузвелт се надява новата институция да осигури механизъм за сътрудничество между големите държави и да предотврати повторение на световните войни.
Договорената система за гласуване в Съвета за сигурност отразява убеждението, че международният мир не може да бъде гарантиран без участието на основните военни сили.
Така се оформя и правото на вето на постоянните членове - механизъм, който остава едновременно средство за съобразяване с реалното разпределение на силата и източник на сериозни затруднения при международни кризи.
Този резултат е важен за балансираната оценка на конференцията.
Ялта не е единствено символ на разделението на Европа. Тя е и част от процеса, довел до изграждането на международна институционална система, която продължава да съществува повече от осем десетилетия по-късно.
Историкът Фрейзър Харбът обръща внимание на различните значения, които конференцията придобива в националните исторически разкази.
За едни тя е символ на необходимия компромис между победителите. За други - на изоставянето на по-малките държави. За трети - на признанието, че световната политика се определя преди всичко от съотношението на силите.
Тези интерпретации възникват не само от самите документи, но и от събитията след тях.
Рузвелт умира през април 1945 г. Чърчил губи премиерския пост през юли. Сталин остава начело на СССР.
Скоро съюзническото сътрудничество отстъпва място на взаимно недоверие. Европа постепенно се разделя на два политически и военни блока.
На този фон Ялта започва да се възприема като символичния момент, в който разделението е било решено.
Но символът не бива да се бърка с пълното историческо обяснение.
Военното присъствие, икономическите интереси, идеологическите различия и вътрешнополитическите процеси имат собствена логика, която не започва и не приключва с конференцията.
Много от събитията, които впоследствие се свързват с Ялта, вече са били очертани от развитието на войната. Други възникват от решения, взети след февруари 1945 г.
Това не освобождава участниците от отговорност за договореностите им, но поставя техните възможности и влияние в реалния исторически контекст.
Срещата между Тръмп, Путин и Си Дзинпин неизбежно поражда исторически асоциации.
И тримата представляват държави с огромни военни възможности и съществено влияние върху международните отношения. Решенията им могат да засегнат глобалната сигурност, международната търговия, ядреното разоръжаване и регионалните конфликти.
Но приликите с 1945 г. имат ясни граници.
В Ялта тримата лидери представляват военен съюз, който се намира на прага на победата в световна война. Техните армии контролират огромни територии, а бъдещето на победената Германия е непосредствен предмет на съюзническите решения.
Днешните САЩ, Русия и Китай не са участници в подобен общ военен съюз. Между тях съществуват сериозни противоречия по въпросите на сигурността, търговията, технологиите и регионалните конфликти.
Освен това съвременният международен ред включва много повече самостоятелни центрове на политическо и икономическо влияние.
Европейският съюз, Индия, Япония и редица други държави имат собствени интереси и възможности да влияят върху международните процеси.
Не по-малко важно е, че държавите, чието бъдеще се обсъжда, не могат да бъдат разглеждани просто като територии, които подлежат на разпределение.
Суверенитетът и териториалната цялост са основни принципи на Устава на ООН, независимо от противоречията между тези принципи и практиката на международната политика.
Затова сравнението с Ялта може да бъде полезно като историческа метафора, но би било преувеличено да се приема, че трима президенти са в състояние сами да определят бъдещето на света.
Те могат да постигат договорености, да намаляват напрежението или да променят посоката на отношенията между своите държави. Но изпълнението и последиците от тези решения зависят от много повече участници и обстоятелства.
На фона на спекулациите за „нова Ялта“ едно от най-съществените послания от днешната среща дойде от китайския президент Си Дзинпин.
„Ядрена война не може да бъде спечелена и не бива да бъде започвана", заяви той, призовавайки за предотвратяване на ядрен конфликт. И още: "Ядрените оръжия трябва да бъдат напълно забранени и унищожени"
Тази позиция не е нова за международната дипломация. Принципът е формулиран още през 1985 г. от американския президент Роналд Рейгън и съветския лидер Михаил Горбачов и е потвърждаван впоследствие от ядрените държави.
Но повторното му заявяване на среща между лидерите на САЩ, Русия и Китай има значение в момент, когато въпросите за ядреното възпиране и стратегическата стабилност отново са сред най-сериозните международни предизвикателства.
Историята на Ялта показва, че големите дипломатически срещи могат да имат дълготрайни последствия, но рядко определят бъдещето толкова еднозначно, колкото изглежда в ретроспекция.
През 1945 г. Сталин, Рузвелт и Чърчил се опитват да съчетаят различни интереси в момент, когато светът излиза от най-разрушителната война в историята си. Част от техните договорености остават основа на международния ред, други не са изпълнени, а трети придобиват значение, което надхвърля първоначалните намерения на участниците.
Осем десетилетия по-късно светът отново търси механизми за ограничаване на конфликтите между големите сили.
И може би именно тук се намира най-смисленият паралел с Ялта - не в представата, че трима лидери могат да преначертаят картата на света, а в разбирането, че диалогът между тях може да предотврати катастрофа.
Защото бъдещето на света не може да бъде решено от трима души, дори те да са президентите на Русия, САЩ и Китай. Но решенията им могат да имат огромно значение за неговата сигурност.
Източници: Yale Law School — The Avalon Project: The Yalta Conference (1945), Държавен департамент на САЩ — Office of the Historian: The Yalta Conference, Фрейзър Харбът - Yalta 1945: Europe and America at the Crossroads, Полски институт за национална памет - 77 Years From the Yalta Conference, Джил Бенет - What's the Context? The Yalta Conference Opens, Серхий Плохий - Yalta: The Price of Peace






