Президентът Илияна Йотова приема заключението на Европейския съвет, че Русия стои зад атаките срещу търговски кораби в Черно море, но подчертава, че България все още очаква доказателствата от разследването на конкретните инциденти край българските брегове. Едва след установяване на обстоятелствата страната ще пристъпи към дипломатически действия срещу държавата, чиято отговорност бъде доказана.

В интервю за предаването „На Фокус с Лора Крумова“ по NOVA държавният глава беше попитана за позицията на Европейския съвет и за това дали България приема заключенията на европейските лидери относно отговорността на Русия.

„Разбира се, че го приемам. Това е заключение на Европейския съвет, там са всички 27 лидери“, заяви Йотова.

Тя обаче настоя документът да бъде разглеждан в неговата цялост, тъй като според нея той не се отнася единствено до последните нападения срещу кораби в района на България и Румъния.

„Приемам заключението, но нека не изваждаме нещата от контекста“

„В това заключение се прави една моментна снимка на ситуацията и не се визират само последните атаки в България и в Румъния, а се говори въобще за войната на Русия срещу Украйна“, обясни президентът.

Йотова уточни, че заключенията на Европейския съвет се приемат с консенсус, а не чрез гласуване. По думите ѝ България и Румъния са успели да постигнат съществена промяна в начина, по който европейските институции разглеждат сигурността в Черно море.

„Аз толкова подробни текстове и такива заключения виждам за първи път след среща на върха“, посочи тя.

Според държавния глава за първи път в документите се отделя толкова сериозно внимание не само на безопасността на корабоплаването и транспортните коридори, но и на стратегическото значение на Черно море за сигурността на Европа.

Йотова подчерта, че това е резултат от съвместните дипломатически усилия на София и Букурещ, включително разговори с ръководствата на НАТО и Европейския съюз.

По време на интервюто възникна и кратък спор между президента и водещата Лора Крумова относно значението на проведените дипломатически срещи. Йотова възрази срещу начина, по който те бяха представени, като подчерта, че дипломатическата активност е протичала на различни нива. Крумова отговори, че във въпроса ѝ не е имало пренебрежително отношение.

Какви доказателства очаква България и как ще реагира?

Въпреки че приема общата позиция на Европейския съвет, Йотова заяви, че българските институции очакват резултатите от разследването на атаките с дронове срещу търговски плавателни съдове.

„Както аз, така и останалите институции, чакаме в момента доказателствата от разследването“, каза президентът.

Тя увери, че когато доказателствата бъдат събрани и могат да бъдат публично оповестени, информацията ще бъде предоставена на българското общество.

„България няма да се поколебае да предприеме съответните дипломатически мерки, когато това стане ясно“, заяви Йотова.

Президентът очерта и възможната последователност на действията.

„Предполагам, че ще се започне с нота към съответната държава. Една от следващите стъпки ще бъде отзоваване на нашия посланик за консултации“, обясни тя.

Йотова обеща, че България ще извърви необходимите дипломатически стъпки, след като бъде установена отговорността за нападенията.

Така президентът направи разграничение между политическата оценка, приета от европейските лидери, и доказателствата, които българските институции очакват от разследването на конкретните инциденти.

Има ли заплаха за националната сигурност?

На въпрос за рисковете пред страната Йотова заяви, че ситуацията в Черно море създава реални опасности, но не определи случващото се като заплаха за националната сигурност на България.

„Определено рискове и заплахи за безопасността на Черно море има, в най-различни направления. За заплаха за националната сигурност не мога да говоря“, посочи тя.

Според президента войната вече е излязла извън територията на непосредствено воюващите държави и последиците ѝ се усещат в Черноморския регион.

Йотова коментира и външнополитическата позиция на България, като отхвърли внушенията за противоречие между членството в ЕС и НАТО и стремежа страната да води собствена активна дипломация.

„Не казваме на всичко „да“, както десетилетия преди това“, заяви тя.

Йотова: Български войници не трябва да бъдат изпращани в Украйна дори след войната

Президентът потвърди и позицията си срещу изпращането на български военнослужещи в Украйна, включително като част от евентуална мироопазваща мисия след края на военните действия.

„Аз смятам, че български войници не трябва да бъдат там, дори като мироопазващ контингент“, заяви Йотова.

Тя отхвърли и твърденията, че България трябва да се оттегли от т.нар. Коалиция на желаещите.

„България никога на нито едно ниво в държавата не е взимала решение за участие в тази коалиция, имам предвид Народното събрание. Няма как да се изтеглим от нещо, в което никога не сме били пълноправни участници“, подчерта държавният глава.

По отношение на енергийната сигурност Йотова увери, че към момента няма проблем с доставките на петрол и природен газ за България.

„Най-големият ни проблем е да укротим цените“, заключи тя.