Всички ние сме склонни да романизираме миналото. И това не е лошо, напротив. Лично аз го приемам с надеждата, че би могло да бъде използвано като доказателство, че духът и доброто в крайна сметка действително печелят мача. Мачът на нашия живот.
Не е лесно да бъдеш постоянен в идеите и вярванията си. Често пътя е черен и осеян с куп ями, обикновено пълни с кал или мазни изкушения. Човешко е да падаш, казват мнозина, някак удобно забравяйки, че Еверест отдавна е покорен от непадащите.
Чест му прави на Драгомир Драганов за това, което направи тази вечер по БНТ. Припомни на непомнещите и може би заинтригува незнаещите, че и сред нас има непадащи. Кеворк Кеворкян е именно такъв. И то вече цели 80 години. Да е жив и здрав още много лета!
Чест му прави и на Кошлуков, както и на всички останали взели участие в това предаване, не само защото посветиха време на Големия Кеворк, но и защото припомниха на изтерзаните от Макдоналдс телевизията зрители, че може да ти стане благо на душата, произвеждайки ензима на уважение, без той задължително да е залят със сос от комплекси и страх.
Много е важно да имаме авторитети. Щото нямаме ли, тогава и нас няма да ни има.
Винаги търся в хората единствено доброто, лошото те сами ще покажат. Думите са на Висоцки, но мисля, че биха могли да бъдат и на Кеворк.
Честита 80-та годишнина, уважаеми г-н Кеворкян! И повярвайте ми: мнозина от нас продължаваме да гледаме “Всяка неделя”. Всяка една неделя.
П. С. Няма скрит подтекст или някаква аналогия в тази песен посветена на Висоцки. Просто песен. Защото е празник.
Васил Петев