То започва като протест на строителни работници в Източен Берлин, които на 16 юни излизат срещу влошаващите се икономически и социални условия, но бързо прераства в национален бунт.
Причините за недоволството са много: тежък недостиг на храни, живот с купони, повишения на цените на основни продукти и най-вече – рязко увеличени трудови норми без съответно покачване на заплатите. Само за половин година над 200 000 източногерманци бягат във Федерална република Германия – ясен сигнал за дълбокото разочарование от режима.
На 17 юни обаче властта отвръща с репресии. В Източен Берлин е въведено извънредно положение, съветски танкове и войници излизат по улиците. Протестите са брутално потушени – над 120 души загиват, стотици са ранени, хиляди – арестувани.
Скоро след това е създадена печално известната тайна служба ЩАЗИ, чиято задача е да контролира и следи обществото, дори в личния му живот, за да не допусне повторение на подобен бунт.
Едва през 1989 г. германците отново се надигат – този път успешно. На 9 ноември Берлинската стена пада, но този път танковете остават в казармите. В Москва вече управлява реформаторът Михаил Горбачов, а светът се променя необратимо.