В покрайнините на Кнежа десетки тонове качествено българско зеле са напът да бъдат унищожени. Не заради лоша реколта, а заради икономически парадокс – изкупните цени са толкова ниски, че прибирането на продукцията означава сигурна загуба.
Пламен Тафраджийски е на 35 години и се занимава с фамилно земеделие от 2007 г. Днес обаче е на ръба да се откаже. Под снега стоят 24 декара зеле, които той съзнателно решава да не продава.
„Големите вериги и борсите дават 20 стотинки без ДДС, или 24 стотинки с ДДС. След като платя надниците на работниците и амортизацията на техниката, излизам на загуба. Единствено печелят борсите и прекупвачите“, казва Пламен.
Изправен пред невъзможността да реализира реколтата си, земеделецът взема крайна мярка – предлага зелето безплатно на всеки, който желае да си го набере сам. Резултатът обаче е още по-обезсърчаващ.
„Минимум 50 тона останаха на полето. Никой не иска да дойде да си вземе – нито за лична консумация, нито за животни. Въпреки че е безплатно, хората взеха не повече от 500 килограма“, разказва той.
На въпроса дали не му е жал за положения труд, Пламен отговаря кратко – друг избор няма.
Всеки, който иска да си вземе от зелето, има още около седмица. След това реколтата ще бъде унищожена.
„Ще го заровим за зелено наторяване. Макар че това е доста скъпо торене. Влизаме с плуга и дисковата брана и край“, казва фермерът.
Разочарованието му личи и в плановете за следващата година. Вместо досегашните площи, Пламен възнамерява да засади едва два-три декара зеле – колкото да не се отказва напълно – и да премине към други култури.
Историята от Кнежа е още един пример как българската земеделска продукция остава на полето, докато пазарът се пълни с внос. А цената за това не е само икономическа – тя е и човешка.







Ванго
18.01.2026 13:02Свършени сме като народ и като държава.