Защо понякога реагираме с гняв, когато всъщност сме наранени? Защо отлагаме промяната, въпреки че знаем, че тя ще ни бъде полезна? И защо продължаваме да повтаряме навици, от които самите ние искаме да се откажем?

Едно от обясненията, предлагани от невролингвистичното програмиране (НЛП), е принципът на позитивното намерение. Според него зад всяко поведение може да стои определена потребност или цел, която човек се опитва да задоволи. Това не означава, че самото поведение е добро или че последиците от него са приемливи. Идеята е, че дори реакциите, които ни вредят, понякога са се появили като опит да се справим с трудна ситуация.

Например агресията може да бъде начин за самозащита, страхът – опит да запазим сигурността си, а гневът – реакция, чрез която се опитваме да поставим граници. Съпротивата срещу промяната може да произтича от желанието да запазим познатото, да защитим постигнатото или да не изгубим нещо, което има значение за нас.

Това е основната идея на принципа: зад видимото поведение може да има по-дълбока причина, която не винаги осъзнаваме.

Каква потребност може да се крие зад един вреден навик?

В НЛП се прави разграничение между намерението и начина, по който човек се опитва да го постигне. Едно е целта, друго – поведението, избрано за нейното постигане.

Показателен пример е тютюнопушенето. Човек може да пуши сутрин, за да се разсъни, през деня – за да намали напрежението или да се съсредоточи, а вечер – за да се отпусне. Цигарата може да се е превърнала и в кратък момент, който отделя само за себе си.

Ако този човек просто се откаже от цигарите, без да намери друг начин да задоволява тези потребности, може да му бъде много трудно да промени навика трайно. Според подхода на НЛП промяната трябва да включва не само премахване на поведението, но и намиране на други начини за постигане на същата цел.

Това важи и за други реакции. Ако човек потиска гнева си, но не се научи да заявява границите си, той може да започне да трупа напрежение или да изразява недоволството си по друг начин. Ако се откаже от даден навик, който му помага да се справя със стреса, без да изгради нови стратегии, вероятността да се върне към него остава.

Защо добрите намерения не винаги водят до добри резултати?

Принципът на позитивното намерение не твърди, че хората винаги действат в интерес на околните. Потребността, която стои зад дадено поведение, може да е свързана единствено със собственото усещане за сигурност, контрол или удовлетворение.

Човек може да нарани друг, докато се опитва да защити себе си. Може да проявява прекомерен контрол, защото се страхува да не загуби близките си. Може да отмъщава, защото вярва, че така възстановява справедливостта. Това обаче не прави действията му правилни и не премахва отговорността му за тях.

Именно тук е важно да се разграничат намерението и последиците. Дори когато човек преследва цел, която възприема като необходима или полезна за себе си, начинът, по който го прави, може да причинява сериозна вреда на другите.

Затова принципът на позитивното намерение не трябва да се използва като оправдание за агресия, насилие или манипулация. Разбирането на причините за дадено поведение не означава, че трябва да го приемаме.

Как се променя поведението според НЛП?

Вместо да се съсредоточава единствено върху премахването на нежеланата реакция, този подход предлага да се потърси каква потребност стои зад нея и как може да бъде удовлетворена по друг начин.

Ако гневът е свързан с необходимостта от лични граници, човек може да се научи да ги заявява спокойно и категорично. Ако страхът е свързан с липса на сигурност, може да потърси начини да изгради повече стабилност. Ако отлагането е опит да избегне провал или критика, е важно да разбере какво точно го плаши и как да подходи към задачата по-уверено.

В НЛП този процес е свързан с т.нар. прерамкиране – промяна на начина, по който човек възприема дадена ситуация или реакция, така че да открие нови възможности за действие.

Важна част от подхода е и идеята, че не е достатъчно човек просто да чуе за други възможности. Той трябва да може реално да ги приложи. В НЛП често се използва принципът, че един избор не е истински избор, а два могат да поставят човека пред дилема. За наличие на реална свобода на действие са необходими поне три достъпни възможности.

Винаги ли можем да открием позитивно намерение?

Не винаги е лесно да се разбере защо човек реагира по определен начин. Понякога причината не е очевидна дори за самия него. Възможно е поведението да е започнало като опит за справяне с конкретна ситуация, но с времето да се е превърнало в автоматичен навик.

Според НЛП понякога дадено поведение може да продължи, защото носи и вторична полза. Например човек може да получава повече внимание и подкрепа, когато е болен. Това не означава, че умишлено се разболява, а че обстоятелствата около заболяването могат да създадат допълнителна причина определени модели да се повтарят.

Този пример обаче не бива да се разбира като твърдение, че физическите заболявания или симптоми непременно имат скрита психологическа цел. Телесните оплаквания могат да имат медицински причини и изискват подходяща оценка от специалист.

Какво всъщност означава да разберем собственото си поведение?

Принципът на позитивното намерение предлага различна гледна точка към личните ни реакции. Вместо да се питаме само защо отново сме постъпили по определен начин, можем да се запитаме какво сме се опитвали да постигнем чрез това поведение.

Дали сме търсили спокойствие, сигурност, признание, близост или защита? И има ли начин да получим това, от което се нуждаем, без да повтаряме реакция, която ни вреди?

Важно е да се отбележи, че принципът на позитивното намерение е част от теоретичните предпоставки на НЛП, а не научно доказан универсален закон за човешкото поведение. Той може да служи като отправна точка за размисъл, но не обяснява сам по себе си всички човешки реакции.

Най-същественото послание е, че разбирането на причината зад дадено поведение не означава да се примирим с него. Напротив – когато осъзнаем каква потребност се опитваме да задоволим, можем да потърсим по-здравословен начин да го направим.