Снимка: БГНЕС Парламентарната комисия по здравеопазването обсъди на първо гласуване шест законопроекта за промени в Закона за здравното осигуряване. До гласуване обаче не се стигна заради липса на кворум. Предложенията ще бъдат разгледани отново на следващо заседание на комисията.
Един от законопроектите, внесен от Божидар Божанов и група народни представители, предвижда Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и договорните ѝ партньори да не изискват документи на хартия, когато съответната информация може да бъде получена по електронен път.
Предлага се отпадане на здравноосигурителните книжки и на други документи, които дублират информация, налична в електронни регистри. Предвижда се и осигурените граждани да получават електронни уведомления за отчетена пред НЗОК медицинска и дентална помощ, както и за отпуснати лекарствени продукти. Уведомленията ще обхващат и съответните дейности, извършени спрямо деца и други лица, за които гражданинът е родител, попечител или настойник.
Друг законопроект, внесен от Асен Василев и група народни представители, предвижда всяко здравноосигурено лице на възраст над 14 години да получава електронни уведомления за извършените медицински прегледи и изследвания.
Законопроектът, внесен от Венко Сабрутев и група народни представители, предвижда държавата да поема здравните осигуровки по време на двете години майчинство вместо работодателите.
Вносителите предлагат освободените средства да могат да бъдат използвани от бизнеса за повишаване на заплатите, разширяване на дейността и разкриване на нови работни места. Като аргумент се посочва, че държавата вече поема здравните осигуровки на определени групи, сред които студенти и пенсионери.
Друг законопроект, внесен от Божидар Божанов и група народни представители, предвижда да отпадне длъжността втори подуправител на НЗОК. Според вносителите няма достатъчно ясна необходимост от съществуването на две отделни длъжности със сходен институционален статус.
Отделен законопроект на Божидар Божанов и група народни представители предвижда НЗОК да публикува ежемесечно на портала за отворени данни информация за всички платени през предходния месец дейности, лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели.
Предложенията са насочени към ограничаване на корупционните практики и злоупотребите в здравеопазването, включително източването на здравната каса, фиктивните хоспитализации, двойното отпускане на скъпоструващи лекарства и отклоняването на медикаменти от веригата на доставки.
Предвижда се членовете на арбитражните комисии, които разглеждат спорове между изпълнителите на медицинска помощ и НЗОК, да бъдат избирани на случаен принцип.
Законопроектът включва и задължение търговците на едро с лекарствени продукти ежедневно да предоставят на Изпълнителната агенция по лекарствата информация за доставените количества и получателите им. Предлага се също Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“ да получат достъп до данни във верификационната система за лекарства с цел по-ефективен контрол.
Законопроектът, внесен от Костадин Ангелов и група народни представители, предвижда хартиените здравноосигурителни книжки да бъдат заменени с електронна здравна карта. Тя ще съществува както на физически носител, така и в мобилното приложение „еЗдраве“ и Националната здравноинформационна система.
Предлага се създаването на публичен национален електронен регистър на незаетите длъжности за медицински специалисти и специализанти в лечебните заведения в страната.
В законопроекта са включени и промени, които да създадат правна възможност за прилагане на лекарствени продукти извън условията на разрешението им за употреба за целите на постекспозиционната профилактика. Мотивът е липсата на утвърден ред за използване на антиретровирусни лекарства при рискова експозиция на персонал, контактуващ с хора с определени инфекциозни заболявания.
Предвиждат се и изменения в Закона за лечебните заведения, които да позволят държавата да субсидира многопрофилни болници за активно лечение, когато те предоставят медицинска помощ в труднодостъпни или отдалечени населени места, в чиято община няма друго лечебно заведение от същия вид.
Шестте законопроекта бяха обсъдени от здравната комисия, но окончателното решение на този етап остава отложено заради липсата на кворум.






