Емил Зола го определя като „…живописец-революционер, влюбен в светското общество и копнеещ за успеха, който само Париж може да предложи – ласкателството на дамите, топлите обятия на техните салони, насладата от обожанието на почитателите"
Според изданието бедствието е било избегнато благодарение на инженерите в задната част, които с помощта на втори дълбокомер установили, че гмуркането е извън контрол