На 10 ноември 1989 г. Тодор Живков е заменен от Петър Младенов като генерален секретар на БКП, което предизвиква вълна от международни реакции и надежди за нови демократични промени в България.
Вероятно и заради обучението в Института по история на компартията, Иван Костов 15 години по-късно му подписва официално „пълномощно” да „установи политически контакти в Москва”