За българската политика е много характерен дивият популизъм и повръхносто политическо мислене. На принципа, че никой не може да изпълни толкова, колкото те могат да ви обещаят. Естествено, народът винаги си е искал хляб и зрелища, та дори и само зрелища. И поради народопсихологията си винаги би предпочел един циркаджия, пред един възпитан и образован държавник. Народът ни не се кефи на сериозна политическа програма /то тези програми май само написалите ги си ги четат/, а на крясъци, сцени и циркове. И затова това и получаваме в крайна сметка като политика.
"Винаги съм казвал, че без Господа нищо не може да се направи. Ето защо след като разговарях с лидерите на партиите, подкрепящи правителството, се обединихме, че грижата за духовността винаги трябва да бъде приоритетна задача пред държавниците", пише той.