Не искам да звучи прекалено лирично, опитвам се “прекалено” да не ми е в стила, макар и да съм стигал до куп гранични пунктове на битието, но докато гледах днес морето, изведнъж и аз най-накрая прозрях, че взирайки се уж в бъдещето, вече виждам предимно миналото.