Неговият приятел Йордан Радичков го описва най-точно: „Беше дребен на ръст, възпълничък, но подвижен и много енергичен човек. Запомнил съм го винаги да бърза за някъде. Когато съм го питал за къде бърза, ми е казвал, че бърза, за да не закъснее. Обичаше да рови в историята и това му доставяше огромно удоволствие”.