На 29 октомври 1914 г. България губи един от най-великите си поети – Пейо Яворов. Само година след смъртта на Лора Каравелова, ослепял, отчаян и оклеветен, той слага край на живота си, оставяйки след себе си поезия, която продължава да гори с болката и красотата на човешката душа.
„Лора, Яворов и аз” (Издателство „Библиотека България”), със съставител д-р Петър Величков, осветява нов фрагмент в драмата Лора – Яворов. Досега в публичното пространство бяха познати две страни от драматичната история – на рода Каравелови, от който произхожда Лора и на Яворов и немногобройните му приятели. Но гледната точка на третия участник – Дора, почти столетие не беше допускана да види бял свят в публичното пространство. За пръв път читателите могат да прогледнат от първо лице в една отминала епоха, в търсене на истината чрез дневниците на Дора Конова.