Медът съдържа основно захари – най-вече глюкоза и фруктоза, но в него има и малки количества други биоактивни вещества. Именно те са една от причините медът да се възприема като по-полезна алтернатива на обикновената захар.

Разликата обаче не трябва да се надценява. От метаболитна гледна точка организмът все пак получава значително количество захари.

Медът може да успокои кашлицата
Една от ползите, за които има медицински доказателства, е облекчаването на кашлицата, особено при деца над една година.

Според британския институт NICE медът може до известна степен да намали честотата и интензивността на острата кашлица, причинена от инфекции на дихателните пътища при деца и млади хора. Доказателствата обаче са ограничени и медът не трябва да се разглежда като лечение на причината за инфекцията.

Гъстата му консистенция може временно да успокои и раздразненото гърло.

Има антимикробни и противовъзпалителни свойства
Медът съдържа съединения с потенциални антимикробни и противовъзпалителни свойства. Поради това определени медицински продукти на основата на мед се използват при лечението на някои рани и изгаряния.

Това обаче не означава, че обикновеният мед от кухнята трябва да се поставя върху открити рани. В медицината се използват специално обработени и контролирани продукти, предназначени за тази цел.

Според Mayo Clinic има данни за ползата от медицинския мед при определени видове рани и изгаряния, но ефектът зависи от конкретния продукт и състоянието на пациента.

Медът съдържа и различни антиоксидантни съединения. Наличието им обаче не означава, че високата консумация на мед предпазва от сърдечно-съдови заболявания, рак или други хронични заболявания.

По-здравословен ли е медът от захарта?
Това е едно от най-разпространените погрешни схващания.

Медът съдържа някои вещества, които липсват в рафинираната захар, но основният му компонент си остават захарите.

Световната здравна организация определя захарите в меда като „свободни захари“. Според препоръките на организацията те трябва да представляват по-малко от 10% от дневния енергиен прием, а ограничаването им до под 5% може да донесе допълнителни ползи.

Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) също включва захарите в меда в категорията на свободните захари и препоръчва приемът им да бъде възможно най-нисък в рамките на балансирана диета.

Следователно замяната на няколко чаени лъжички захар със същото количество мед не превръща автоматично храненето в по-здравословно.

Кой не трябва да консумира мед?
Най-категоричното предупреждение е за деца под една година.

Медът може да съдържа спори на бактерията Clostridium botulinum. Храносмилателната система на кърмачетата не е достатъчно зряла, за да предотврати развитието им, което създава риск от детски ботулизъм – рядко, но потенциално животозастрашаващо заболяване.

Националната здравна служба на Великобритания (NHS) препоръчва мед да не се дава на деца, докато не навършат 12 месеца. Това важи и за малки количества.

Хората с диабет трябва да внимават
Диабетът не означава непременно, че медът е напълно забранен, но той не е и „беззахарна“ алтернатива.

Медът може да повиши нивата на кръвната захар и трябва да бъде включен в общия прием на въглехидрати.

Според Mayo Clinic за хората с диабет обикновено няма съществено метаболитно предимство при замяната на захарта с мед. И двата продукта могат да повишат кръвната захар.

Затова количеството е по-важно от това дали подсладителят е „натурален“.

Възможни са и алергични реакции
При някои хора медът или определени негови компоненти могат да предизвикат алергична или друга нежелана реакция.

Макар това да е рядко, могат да се появят сърбеж, обрив, подуване и други симптоми. Хората, които вече са имали реакция към мед или други пчелни продукти, трябва да избягват консумацията му и при необходимост да потърсят медицинска помощ.

Прекаляването може да навреди на зъбите и теглото
Това, че медът е натурален продукт, не отменя факта, че съдържа значително количество захари.

Бактериите в зъбната плака превръщат захарите в киселини, които атакуват зъбния емайл. Свободните захари, включително тези в меда, са свързани с повишен риск от кариес.

Редовният висок прием на свободни захари може също да доведе до излишен калориен прием и с времето да допринесе за покачване на телесното тегло.

Медът – полезна храна, но не лекарство
За повечето здрави възрастни медът може да бъде част от балансирана диета, когато се консумира в умерени количества.

Най-разумно е да го разглеждаме като сладка храна с някои допълнителни свойства, а не като лекарство или продукт, който може да се консумира без ограничения. Особено важно е да се спазват препоръките за деца под една година и хора с диабет или алергии.