Решение на Районен съд – Гоце Делчев по дело, заведено от благоевградската бизнесдама Тонка Трайкова срещу медията „Топ Преса“, повдига редица въпроси относно определянето на обезщетението, начисляването на законната лихва и преценката на събраните доказателства. Екипът на изданието обяви, че подготвя въззивна жалба пред Окръжен съд – Благоевград.
В центъра на спора е Решение №457 от 4 ноември 2026 г. по гражданско дело №20251220100895, постановено от съдия Михаела Клечерова. Според диспозитива „Топ Преса“ трябва да изплати обезщетение, ведно със законната лихва върху цялата присъдена сума, считано от 30 април 2025 г.
Според позицията на изданието това поражда въпроса защо лихвата върху цялото обезщетение е присъдена от датата на първата публикация, при положение че част от твърдените увреждащи действия са извършени седмици по-късно. В жалбата се очаква да бъде поставен въпросът за съответствието на този извод с правилата на Закона за задълженията и договорите, според които при непозволено увреждане забавата не може да предхожда самото увреждащо събитие.
Друг акцент в позицията на „Топ Преса“ е срокът за постановяване на съдебното решение. Последното открито заседание, на което са приключили устните състезания, е проведено на 16 септември 2026 г., а решението е обявено на 4 ноември същата година. Така между двете дати са изминали 49 дни – обстоятелство, което медията поставя във връзка с едномесечния срок по чл. 235, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс.
Възражения са заявени и относно размера на присъденото обезщетение. Според изложеното в публикацията на „Топ Преса“ съдът е определил общ размер на неимуществените вреди от 15 000 лева при предявен частичен иск за 5500 лева. Изданието оспорва доколко мотивите съдържат достатъчно подробна обосновка за размера и интензивността на твърдените вреди.
Сред разглежданите в съдебния акт изрази са сатиричните и оценъчни определения „Тонка Месарката“, „Циркът Тонка“ и „Новото дуо“.
Според позицията на медията съдебният извод се основава основно на показанията на двама свидетели – Красимира Христова Олева, личен асистент на Трайкова, и Боян Василев Френкев, маркетинг мениджър. В показанията им се описват състояния като „депресивно състояние“, „истински психически срив“ и „тежко безсъние“.
„Топ Преса“ поставя под въпрос преценката на тези свидетелски показания с оглед на професионалните и служебните отношения на свидетелите с ищцата, както и необходимостта от оценка на евентуалната им заинтересованост съгласно чл. 172 от ГПК. Отбелязва се също, че по делото не е била назначена медицинска или психологическа експертиза.
Медията оспорва и начина, по който според нея в мотивите се смесват личната сфера на Трайкова като физическо лице и търговската репутация на нейното предприятие. Като пример се посочва твърдението за необходимостта тя да влиза в обяснителен режим пред дългогодишни бизнес партньори.
Друг спорен момент според изданието е липсата на индивидуална оценка за въздействието на всяка от 13-те публикации. Посочва се и че част от тях не са били непосредствено открити при компютърно-техническата експертиза.
В позицията си „Топ Преса“ поставя и въпроса за прилагането на практиката на Европейския съд по правата на човека по чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека, гарантиращ свободата на изразяване.
Според медията не са отчетени в достатъчна степен европейските стандарти за по-широките граници на допустима журналистическа критика, сатира и оценъчни съждения по въпроси от обществен интерес.
В публикацията се отбелязва, че самият съд е признал Трайкова за публично разпознаваема личност с обществено влияние в Благоевград. Именно това обстоятелство е сред аргументите, на които изданието възнамерява да обърне внимание пред въззивната инстанция.
Екипът на медията обяви, че подготвя обстойна въззивна жалба пред Окръжен съд – Благоевград. Сред основните аргументи ще бъде и позицията, че казусът носи белезите на т.нар. SLAPP производство – стратегическо дело срещу общественото участие, при което според изданието чрез непропорционална финансова тежест може да се окаже натиск върху критичната журналистика.
Паралелно с обжалването „Топ Преса“ започва журналистическо проучване на съдебната практика на съдия Михаела Клечерова по аналогични граждански дела.
Анализът ще обхване присъжданите размери на обезщетенията, спазването на законовите срокове за произнасяне, определянето на началните моменти за начисляване на лихви, както и дела, по които решенията на съдията са били отменени или изменени от по-горна инстанция.
От медията заявяват, че проучването ще се основава на публични и проверими данни, за да могат читателите да се запознаят с практиката и сами да формират оценка за работата на съда.
Към момента изложените възражения представляват позицията на „Топ Преса“, а окончателната преценка по тях предстои да бъде направена от въззивната инстанция.






