Близо 900 000 души в България притежават решения на ТЕЛК, като според експертни оценки около 20% от тях, или приблизително 180 000 души, може да нямат основание да ползват предоставените им права. Това заяви бившият управител на Националния осигурителен институт и бивш служебен социален министър Ивайло Иванов в подкаста на Явор Дачков.
Иванов, който в момента е председател на Съвета на директорите на държавното дружество „Профилактика, рехабилитация и отдих“ към НОИ, коментира проблемите в системата на медицинската експертиза, разходите за социална подкрепа и бъдещето на пенсионния модел.
По думите му България разполага с едва около 3 милиона трудоспособни граждани, докато пенсионерите са над 2 милиона.
Според Иванов решението на ТЕЛК осигурява достъп до приблизително 40–45 различни права и услуги – от безплатно паркиране и интеграционни добавки до инвалидна пенсия.
Той определя документа като „златен ключ“, който отваря достъп до множество форми на държавна подкрепа.
Бившият управител на НОИ подчертава, че посочените 20% съмнителни случаи са експертна оценка, а не доказани индивидуални злоупотреби.
Останалите хора действително имат увреждания и се нуждаят от подкрепа, поради което контролът трябва да бъде насочен към конкретните нарушения, без всички ТЕЛК комисии и хора с увреждания да бъдат поставяни под общ знаменател.
Иванов припомня, че още през 2005 г. е създаден междуведомствен съвет за контрол върху медицинската експертиза.
В него участват представители на няколко институции, включително министрите на здравеопазването и социалната политика, управителите на НОИ и Здравната каса, а председателството е поверено на вицепремиер.
„Аз поне не знам той да е заседавал“, посочва Иванов.
По думите му регионалните здравни инспекции трябва да проверяват на случаен принцип около 2% от издадените ТЕЛК решения и да анализират резултатите.
Той обаче заявява, че през годините не е виждал подобни регионални анализи, които да показват къде са концентрирани проблемите.
Сериозно внимание в разговора е отделено на системата за лична помощ.
Според Иванов броят на личните асистенти вече достига близо 100 000 души.
При приемането на закона през 2019 г. децата с увреждания, за които първоначално е била предвидена помощта, са били около 22 000. Впоследствие обхватът е разширен и към други хора с тежки увреждания, нуждаещи се от постоянна грижа.
Днес държавата отделя близо 1,4 милиарда евро годишно само за личната помощ, без да се включват останалите социални услуги.
Иванов настоява за по-ефективен контрол, така че средствата да достигат до хората, които действително се нуждаят от тях.
Същевременно той защитава трудовите права на родителите и близките, които полагат постоянни грижи за хора с тежки увреждания.
Според него трудовият договор на личния асистент означава не само възнаграждение, но и право на болнични, осигуряване и бъдеща пенсия.
Той подкрепя оттеглянето на спорното предложение за промени в договорите, като подчертава, че нуждата от грижи не изчезва, когато детето с увреждане навърши пълнолетие.
Бившият социален министър поставя акцент върху необходимостта социалната политика да насърчава самостоятелността, рехабилитацията и трудовата реализация.
Според него хората с увреждания трябва да получават възможности за обучение, достъпна среда и работа, когато здравословното им състояние го позволява.
Той подчертава, че трудовата реализация носи не само доходи, но и самочувствие, признание и по-голяма независимост.
При тежките ментални увреждания обаче е необходима индивидуална и комплексна оценка на възможностите и потребностите на всеки човек.
По отношение на пенсионната система Иванов защитава съществуващия тристълбов модел.
Той е категоричен, че средствата по индивидуалните партиди във втория пенсионен стълб принадлежат на осигурените лица, а не на пенсионните фондове, които единствено ги управляват.
Според него обсъжданото прехвърляне на около 1 милиард евро към НОИ би намалило субсидията от държавния бюджет, но не би подобрило благосъстоянието на гражданите.
Останали във фондовете, тези средства могат да бъдат инвестирани и да носят доходност.
Иванов настоява и за повече прозрачност при частните пенсионни фондове. По думите му гражданите трябва да могат да получават ясна прогноза за размера на бъдещата си втора пенсия, а не само информация за натрупаните средства и доходността.
Бившият управител на НОИ коментира и връзката между осигурителния принос и размера на пенсиите.
Според него основният принцип на осигурителната система е размерът на получаваните средства да съответства на направените вноски.
Той посочва, че при част от пенсионерите действителният размер на пенсията според осигурителния принос е по-нисък от законово определената минимална пенсия.
Разликата се покрива по силата на социално решение на държавата.
Иванов предлага да се разграничат по-ясно осигурителните плащания от социалното подпомагане, за да се вижда реалното финансово състояние на пенсионната система.
Ивайло Иванов изразява позиция и срещу съществуващия таван на пенсиите.
Той посочва разминаването между максималната и минималната пенсия, чието съотношение е приблизително пет към едно, и максималния и минималния осигурителен доход, където съотношението е около 3,4 към едно.
Според него пенсионната формула вече съдържа ограничение чрез максималния осигурителен доход.
Иванов поставя и въпроса за ранното пенсиониране на военни и полицаи, като отбелязва, че България е сред държавите с голям брой ранно пенсионирани служители от тези системи.
По думите му държавата не внася за тях осигурителни вноски в пълния необходим размер.
Той предупреждава, че повишаването на пенсионната възраст или осигурителните вноски не бива да се предприема без задълбочени изчисления и широк обществен консенсус.
Според Иванов устойчивостта на пенсионната система зависи преди всичко от развитието на икономиката, производителността на труда и доходите, които определят и размера на осигурителните постъпления.
Основните качества, които трябва да бъдат запазени при всяка бъдеща реформа, са стабилността и предвидимостта на системата.






