Математикът Левент Алпьоге, изследовател в компанията Anthropic, обяви, че е намерил доказателство за хипотезата на Риман – една от най-известните и трудни задачи в историята на математиката.
Според него решението е постигнато с помощта на изкуствения интелект Claude, разработен от Anthropic. Ако бъде потвърдено от математическата общност, откритието би представлявало исторически пробив както в математиката, така и в развитието на изкуствения интелект.
Хипотезата на Риман е формулирана през 1859 г. от германския математик Бернхард Риман. Тя е свързана с разпределението на простите числа – числата, които се делят единствено на единица и на себе си.
Задачата е сред седемте „Проблема на хилядолетието“, определени от Математическия институт „Клей“. За решаването на всеки от тях е предвидена награда от един милион долара.
В продължение на поколения математици се опитват да намерят доказателство, но до момента хипотезата не е получила общопризнато решение.
Алпьоге публикува на личния си уебсайт математическа бележка и програмен код, написан на езика Lean, който се използва за формална проверка на математически доказателства.
Изследователят разказва, че през последните месеци е работил активно с Claude по различни математически задачи.
„През последните месеци с Claude работихме чудесно заедно по най-различни теми, но този път, близо до финалната права, Claude ме изпревари значително“, пише той.
Алпьоге описва процеса като „пътешествие в потока на съзнанието“.
Според публикуваната от него бележка той е изпратил съобщение до изпълнителния директор на Anthropic Дарио Амодей, за да поиска разрешение да оповести откритието.
Компанията е отказала коментар по случая.
Андрю Съдърланд, старши научен сътрудник в Масачузетския технологичен институт, съобщава, че е проверил публикувания от Алпьоге код на собствения си компютър.
Той посочва, че е видял и поне три други потвърждения от професионални математици, използвали различни компютърни системи.
Това обаче не означава, че математическата общност вече е приела доказателството за окончателно валидно. Предстои задълбочено проучване на математическите аргументи и използваните формални методи.
Според Съдърланд работата на Алпьоге стъпва върху десетилетия изследвания на хипотезата на Риман и върху напредъка в математическата формализация.
„Изпитвам едновременно силно вълнение и голяма тревога“, коментира той, като допълва, че на математиците може да са необходими години, за да разберат всички последици от евентуалното доказателство.
През последните години технологичните компании Anthropic и OpenAI се стремят да демонстрират способностите на своите модели чрез решаване на сложни задачи в математиката и науката.
От OpenAI съобщиха през септември, че техни модели са генерирали решение на дългогодишния математически проблем на Навие–Стокс. Подобни твърдения също изискват независима научна проверка.
Ако доказателството на Алпьоге бъде признато, то би се превърнало в още един пример за възможностите на изкуствения интелект да участва в научни открития.
Ноа Джиансиракуса, доцент по математика в университета „Бентли“ и сътрудник в Харвард, смята, че има сериозни основания за оптимизъм относно представеното решение.
По думите му изглежда вероятно доказателството да се окаже коректно.
Засега обаче хипотезата на Риман остава без окончателно признато доказателство. Именно независимата проверка ще покаже дали съвместната работа на математик и изкуствен интелект действително е довела до един от най-значимите пробиви в съвременната математика.






